Междукултурност

Детето се ражда без културно разбиране – т.е. „културата“ е нещо, което трябва да се научи. Чрез социалните контакти, социалните събития, институциите и материално повлияния свят у детето се развиват субективни нагласи, ценности и концепции. Този процес на научаване на културата (наричан още енкултурация) превръща индивида в социално същество, което може несъзнателно да овладява културните знаци на своята среда и да се държи по подходящ начин. Възприемат се културни форми и решения.

Система за ориентация

По този начин културата е ориентировъчна система, формираща идентичността, която се интернализира и вече не се възприема съзнателно. В същото време културната идентичност винаги е и групова идентичност, тъй като може да се проследи принадлежността към определена културна група. Тъй като справянето със собствената идентичност е силно емоционално, при междукултурните срещи е особено важно да се разсъждава върху това кои части от собствената идентичност са индивидуални и кои културни, въпреки че това трудно или много трудно може да се направи в ежедневните ситуации (вж. EMIL 2006, 13 и сл.).

Ценности и норми

В чуждата културна среда бързо става ясно, че преобладават други ценности и норми. Вече не е възможно човек да се ориентира по собствените си културни ориентири. Това може да предизвика чувство на безпокойство и несигурност. Едва при срещата с различни култури човек се замисля и осъзнава собствената си културна идентичност. Справянето с култури, които представляват други ценности и норми, води до възприемането им като „чужди“ (вж. EMIL 2006, 15 и сл.).

Личността е продукт на позиционирането на човека в собствената му култура. В този контекст е важно да се гледа на собствената културна идентичност като на променлива, защото „културите не са клетки и хората не са техни затворници“ (EMIL 2006, 16). Културната идентичност подлежи на постоянна промяна, предизвикана от конфронтацията с хора от други културни кръгове. Затова в мултикултурното общество говорим за формиране на мултикултурни идентичности, които се справят с културните блага ситуативно и индивидуално (вж. EMIL 2006, 16 и сл.).

Междукултурност – обмен между културите

Терминът междукултурност се отнася до процес на обмен между различни култури или между лица или групи с различен културен произход. В този контекст междукултурността се отнася до традиционно самостоятелни културни групи (вж. Irmer 2002, 11). Според Юсефи интеркултурността се отнася до „теория и практика, начин на разбиране, свързан с историческите и съвременните отношения между всички културни области и хората като техни носители“. (Yousefi 2014, 25)

Срещата на култури, които имат различни ценности, системи от значения и нива на познание, е свързана с раздразнение, изненада, взаимодействие и самоувереност. Префиксът inter означава „между“ или „един с друг“ и „се отнася до факта, че в процеса на обмен възниква нещо ново“. (Barmeyer 2012, 81) Чрез междукултурната комуникация взаимодействащите лица договарят нови правила на общуване и поведение, които се характеризират със силен импулс. Едва когато взаимодействащите лица класифицират „своето“ и „чуждото“ като значими, възникват ситуации на културно припокриване и се появява интеркултурност (вж. Barmeyer 2012, 82).

Междукултурна комуникация

В ситуациите на общуване аспектът на интеркултурността може да послужи като напомняне да не се гледа на хората откъснато от тяхната културна среда, а като на принадлежащи към определена група или група от хора. Трябва обаче да се избягва културологизирането на партньорите в общуването, т.е. да им се приписват специфични характеристики заради културния им произход (вж. Wiechelmann 2013, 331).

Мостове за контакт

Транс-, интер- и мултикултурализъм

Въпреки че термините транс-, интер- и мултикултурализъм често се използват като синоними, тяхното значение не е идентично. Според Юсефи тези три теории „имат вътрешно родство въпреки очевидните различия[ ]“ (Юсефи 2014, 25). Интеркултурността е връзката между транскултурността и мултикултурността.

Мултикултурността означава съжителство на хора с различен произход, житейски ситуации и културни начини на живот в едно общество. Той предполага съществуването на ясно изразени различни, хомогенни култури. Транскултуралността, от друга страна, означава, че не съществуват хомогенни култури, а само културни хибриди с различна степен на различие. „Културите са взаимосвързани чрез миграция, комуникационни системи и икономически взаимозависимости“ (Irmer 2022, 12). Националните граници вече не се взимат под внимание. Транскултурността означава взаимозависима глобална култура, която свързва всички национални култури (вж. Irmer 2002, 11 и сл.). Концепцията за хиперкултурност е нова.

Също така вълнуващо: луковичният модел на културата.

Литература

Бармейер, Кристоф (2012): Taschenlexikon Interkulturalität. Гьотинген: Vandenhoeck & Ruprecht.

Европейска модулна програма за междукултурно обучение в обучението на учители EMIL 2006 г. Intercultural Competence in Primary Schools (Междукултурна компетентност в началните училища). http://www.emil.ikk.lmu.de/deutch/ Handbuch-EMIL-Volltext.pdf [15.03.2017].

Irmer, Marion (2002): Intercultural Play & Learning (Междукултурна игра и учене). Практически решения. Целувка: WEKA Media.

Wiechelmann, Sarah (2013): „Междукултурно сътрудничество“, сп: Това междукултурно недоразумение ли беше? За опасността да изгубим от поглед човека заради културата. In: Kumbier, Dagmar/ Schulz von Thun, Friedemann (eds.): Interkulturelle Kommunikation. Methods, Models, Examples. 6 ed. Reinbek bei Hamburg: Rowohlt Verlag, 323-335.

Yousefi, Hamid Reza (2014 г.): Основни понятия на междукултурната комуникация. Мюнхен: UVK.