Маскулинизъм/хегемонна мъжественост

Маскулинизмът и хегемонната мъжественост са названия на движение и същевременно термини на джендър изследванията. Те се отнасят до отношенията между мъжете и жените, но и до тези между самите мъже. На първо място става дума за исканото „превъзходство“ (BI 2020) на мъжа, свързаното с него приемане на подчинените и как това се оправдава във всеки отделен случай (срв. Meuser; Scholz, 24).

Маскулинизъм

Терминът маскулинизъм (също и маскулизъм) описва международните движения за правата на мъжете, които действително се застъпват за правата на своя пол. Като реакция на второто движение за правата на жените през 70-те години на ХХ век в САЩ, а по-късно и в Северна Европа, се основават различни такива движения, но те са много разнородни. Докато профеминистките се застъпват за равни права на всички полове, за премахване на дискриминацията по полов признак и за изравняване на отношенията между половете, по този начин маскулинистките движения се застъпват за правата на мъжете без изключение (вж. Маскулинизъм). Тук е важно да се осъзнаят различните проявления. Точните ориентации трябва да се разграничават между антифеминизъм, явна мизогиния или защита и разширяване на правата на мъжете.

Произход на термина

Терминът маскулинизъм е използван още през 1911 г. в академичното списание The Freewoman (OUP 2020). Едва през 80-те години на ХХ в. в социологията се провеждат допълнителни изследвания, отчасти защото класическият образ на мъжете се смята за „неоспорима даденост“ (Baur; Luedtke 2008, 8). Така жените, дискриминацията срещу тях и феминизмът винаги са били на преден план в изследванията (срв. Baur; Luedtke 2008, 7). след промяната към постиндустриално общество мъжете сякаш придобиват нов и непознат дотогава профил (срв. Baur; Luedtke 2008, 8). По-специално Робърт Конъл изковава хегемонната мъжественост, така че този термин става решаващ в изследванията на мъжествеността (Cf. Meuser; Scholz 2012, 24). Така терминът възниква в научните изследвания, но все по-често се използва от мъжките движения като самоназвание (Cf. Baur; Luedtke 2008, 8).

Ориентация към стереотипните роли на половете

Класическите или по-скоро историческите ролеви модели, според които мъжът функционира като доминираща глава и издържащ семейството, а жената трябва да се грижи за дома и децата, до голяма степен са се разхлабили в нашето общество или далеч не са толкова ясно изразени, колкото преди няколко десетилетия (срв. Claus 2014, с. 14 и сл.). Въпреки това все още съществуват определени идеални представи, на които половете трябва да отговарят. Те включват например характеристиката на мъжа да бъде силен, което освен физическа сила предполага и че е немъжко да се проявяват чувства или емоционална уязвимост. Маскулинистите се занимават с дискурс върху съществуващите идеи за мъжественост (вж. Claus 2014, с. 49). На този етап обаче трябва да се заяви, че в рамките на движението няма консенсус за това как трябва да изглежда „новата мъжественост“ (срв. Claus 2014, с.13). Особено в антифеминистките или мизогинистичните течения по-скоро изглежда, че старите ролеви схеми искат да бъдат отвоювани отново.

Значения в контекста на движенията за правата на мъжете

Групи като Движението за права на мъжете, Пазителите на обещанията или т.нар. митопоетични мъжки движения (срв. Martschukat 2008, 48-49) критикуват, че феминистките усилия за равни права дискриминират и потискат мъжете, създавайки „криза на мъжествеността“ (срв. Feldmann 2013, 478). Така например дискриминацията срещу жените се отрича, защото мъжете са в неравностойно положение по същия начин в други области. Тук често се посочват по-кратката продължителност на живота, задължителната военна служба и дискриминацията при задържането под стража. Други се обявяват за естествено или основано на религията право на мъжко превъзходство (срв. Vahsen 2002, 249) или искат да се върнат към естествената и силна мъжественост (срв. Martschukat 2008, 47-48). Тези различни лагери се припокриват в натуралистичното и есенциалисткото си разбиране за половите различия (срв. Connell 2015, 95), при което дори по-„умерените“ течения в повечето случаи възпроизвеждат проблематични отношения между половете.

В много случаи феноменът маскулинизъм се описва като „мизогинистичен и хомофобски“, тъй като служи за „поддържане и стабилизиране на властовите структури, окупирани от мъже“ (Vahsen 2002, 253). По този начин маскулинистичните тенденции се застъпват за консолидирането и легитимирането на патриархалните отношения на господство и по този начин за хегемонната мъжественост.

Хегемонна мъжественост

Концепцията за хегемонната мъжественост води началото си от австралийския социолог Рейвин Конъл (р. 1944 г.) и въпреки различните критики (вж. Meuser 2016, 221) представлява централно понятие в социологическите изследвания на мъжествеността или пола. За разлика от доминиращата дотогава теория за половите роли, подходът на Конъл предлага предимството, че може да се използва за изследване на връзката между мъжествеността и властта (вж. Connell 2015, 72).

Централно място в подхода на Connell заема предположението, че съществува множество мъжествености (както и женствености, срв. May 2010, 131), които са обект на социална промяна и съществуват едновременно в едно общество (срв. Vahsen 2002, 253). В съответната си книга The Made Man Конъл описва като хегемонна една мъжественост, която е доминираща и преобладаваща във всяка култура и епоха.

„Мъжествеността“ е позиция в отношенията между половете; практиките, чрез които мъжете и жените заемат тези позиции, и ефектите на тези практики върху телесния опит, личността и културата“ (Connell 2015, 124).

Ако продължим с това, „[х]емоничната мъжественост […] може да се определи като онази конфигурация на джендър практиките, която […] осигурява (или има за цел да осигури) господството на мъжете, както и подчинението на жените“ (Connell 2015, 130).

Тук концепцията на Connell за хегемонната мъжественост се основава на концепцията за културната хегемония на Antonio Gramsci. Според неговата „класово- и държавнотеоретична концепция за хегемонията“ (May 2010, 141) „по този начин господството […] функционира чрез ангажираност към споделени ценности и общи модели на интерпретация“ (Meuser 2015, 10). За разлика от имперските структури, където властта съществува чрез принуда, отличителен белег на хегемонистичните отношения на господство е „[имплицитното] съгласие на подчинените“ (Meuser 2016, 220).

Хегемонната мъжественост обаче не трябва да се разбира като съвкупност от характеристики, които всички мъже притежават в мнозинството си, а по-скоро функционира като система от ред или модел (срв. May 2010, 129). Тя се разглежда като идеал за мъжественост, който се установява от малцинство от елити и структурира социалните отношения (срв. Meuser 2016, 221). Това е така, защото хегемонната мъжественост се разграничава по два начина: от женствеността, но и от другите форми на мъжественост (срв. Vahsen 2002, 248). Съгласявайки се с това двойно отношение на доминация на мъжествеността (срв. Meuser 2016, 221), Бурдийо пише, че мъжествеността е „изключително релационно понятие, конструирано пред и за други мъже и срещу женствеността, от един вид страх от женското“ (Bourdieu 2005, 96). Конъл нарича доминиращата в момента концепция за мъжественост транснационалната бизнес мъжественост (вж. Meuser 2015, 12).

„Мъжествености“ – класификация според Рауин Конъл

Хегемонната мъжественост се намира в отношения на доминация и напрежение с три други надредни категории мъжествености, които Конъл разграничава по следния начин:

1. подчинена мъжественост: в съответствие с разграничението от женското начало, мъжете, които се отклоняват от хетеронормативния образ на мъжествеността, са обезценени. Това се отнася както за хомосексуалните (или небинарните) концепции за идентичност, така и за мъжете, чиито характеристики стереотипно се интерпретират като женски (срв. Connell 2015, 131-132).
2. маргинализирана мъжественост: мъжете, засегнати от расизъм (или класов подход), също се възползват в по-малка степен от патриархалните властови структури (вж. Connell 2015, 134). По-специално, расисткият топос на „опасния чернокож мъж“ служи на властовата конституция на белия патриархат.
3. комплицирана мъжественост: тя се характеризира с това, че макар да не притежава атрибутите на хегемонната мъжественост, се възползва от хегемонната мъжественост благодарение на така наречения „патриархален дивидент“ (вж. там) (срв. May 2010, 130).

Въпреки това всички тези концепции за мъжественост (както и за женственост) също са променливи и си влияят взаимно (срв. Ibid., 130-132). Концепцията на Конел напомня в някои моменти теорията на Бурдийо за мъжкото господство или хегемонията, поради което концепцията за хегемонната мъжественост може да се разбира и като хабитусно-теоретична концепция за мъжествеността (срв. Мейзер 2016, 222), според която хегемонната мъжественост трябва да се разбира като „генеративен принцип на конструирането на мъжествеността“ (Мейзер 2016, 221).

Проблемът за разликата в заплащането между половете от гледна точка на маскулинизма (примерен).

Фактът, че не съществува равенство между половете, може да се види в различни моменти или обстоятелства в нашето съвременно общество: „Въпреки политически ентусиазираните женски десетилетия и въпреки (макар и умерените) джендър-политически интервенции от страна на социалната и правната държава, мъжката хегемония в политиката и икономиката успява трайно да се утвърди (Kreisky 2001, p. 153).“

В икономиката например почти всички важни ръководни позиции се заемат от мъже (вж. Kreisky 2001, с. 154 и сл.), така че в този контекст може да се говори за „самооценка на мъжкото превъзходство“ (Franziska Schutzbach 2018, с. 305) или за хегемонна мъжественост. По подобен начин тази непропорционалност се изразява и във възнаграждението на половете. Това несъответствие се нарича разлика в заплащането на мъжете и жените, според която мъжете получават значително по-високо заплащане от жените за една и съща работа и квалификация (вж. Robert Claus 2014, с. 39). В хода на това развитие се надигнаха гласове, особено от средите, защитаващи правата на жените, които призовават за изравняване на заплатите. Въпреки това маскулинистите се чувстват ощетени от въведените в тази връзка мерки, като например квотата за жени, тъй като според тях се обръща внимание само на проблемите на жените. Освен това маскулинистите проблематизират напредъка на жените като „пряко възпрепятстващ жизнения път на момчетата и мъжете, тъй като те [ще бъдат] тласнати към пасивност и нископлатени професии“ (Claus 2014, с. 39).

 

Литература

Baur, Nina; Luedtke, Jens (eds.) (2008): The Social Construction of Masculinity. Хегемонни и маргинализирани мъжествености в Германия. Opladen: Budrich.

Bibliographisches Institut GmbH (2020): Hegemony, the, [online] https://www.duden.de/rechtschreibung/Hegemonie [19.09.2020].

Бурдийо, Пиер: Мъжкото господство. Франкфурт на М.: Suhrkamp 2005.

Claus, Robert (2014). Maskulismus – Antifeminismus zwischen vermeintlicher Salonfähigkeit und blatant Frauenhass. Фондация „Фридрих Еберт“ (изд.); Forum Politik und Gesellschaft.

Connell, Raewyn: The Made Man. The Construction and Crisis of Masculinities (Изграждането и кризата на мъжествеността). Четвърто преработено и допълнено издание. Wiesbaden: Springer 2015 (= Gender and Society 8).

Fegter, Susann (2012 г.): Кризата на момчетата в образованието и възпитанието. Дискурсивно конструиране на пола и мъжествеността. Висбаден: Springer VS.

Feldmann, Doris u. Sabine Schülting: Männlichkeit. In: Metzler Lexikon Literatur- und Kulturtheorie. Подходи – Лица – Основни термини. Ed. by Ansgar Nünning. Пето актуализирано и разширено издание. Stuttgart: Metzler 2013. pp. 478-479.

Kreisky, E. (2001). Световната икономика като поле на борба: аспекти на взаимодействието между глобализма и маскулинизма. Austrian Journal of Political Science, 30(2), 137-159. https://nbn-resolving.org/urn:nbn:de:0168- ssoar-59682.

Martschukat, Jürgen u. Olaf Stieglitz: Geschichte der Männlichkeiten. Frankfurt a. M.: Campus Verlag 2008 (= Исторически въведения 5).

Masculinism. https://www.lexico.com/definition/masculinism (5.10.2020 г.).

May, Michael: Hegemonic Masculinity (Хегемонната мъжественост). In: Политиката на жените в ръцете на семейството? Нови отношения в условията на конкуренция, автономия или сътрудничество. Под редакцията на Карин Бьолерт и Н. Оелкерс. Висбаден: Verlag für Sozialwissenschaften 2010. pp. 129-156.

Meuser, Michael: Sociology. In: Masculinity. Интердисциплинарен наръчник. Ed. by Stefan Horlacher, B. Jansen and W. Schwanebeck. Stuttgart: Metzler 2016. pp. 218-236.

Meuser, Michael; Scholz, Sylka. In: Baader, Meike Sophia; Bilstein, Johannes; Tholen, Toni (eds.) (2012): Възпитание, образование и пол. Мъжествеността във фокуса на изследванията на пола. Висбаден: Springer VS.

Meuser, Michael: Männlichkeit in Gesellschaft. Предговор. Въведение в: „Връзки с обществеността“: The Made Man. Конструиране и криза на мъжествеността. Четвърто преработено и допълнено издание. Висбаден: Springer 2015 (= Gender and Society 8). S. 9-20.

Oxford University Press (2000): masculinism, n., [онлайн] https://www.oed.com/view/Entry/114564?redirectedFrom=masculinism#eid [19.09.2020].

Schutzbach, Franziska (2018 г.): Dominant masculinity and neoreactionary worldviews in the pick-up artist scene (Доминираща мъжественост и неореакционни светогледи в сцената на пикап артистите). Публикувано във Феминистки изследвания, том 36, брой 2, под редакцията на: Sabine Hark et. al, DOI: https://doi.org/10.1515/fs-2018-0034; Издателство: De Gruyter; Публикувано онлайн: 02.11.2018 г.

Vahsen, Mechthilde: Männlich/Masculinity/Masculinity Studies (Вахсен, Мехтилде: Изследвания на мъжествеността/Masculinity Studies). In: Metzler Lexikon Gender Studies, Geschlechterforschung. Подходи – Лица – Основни термини. Ed. by Renate Koll. Stuttgart: Metzler 2002. pp. 252-253.

Vahsen, Mechthilde: Männerforschung (Изследвания на мъжете/нови изследвания на мъжете/движение на мъжете). In: Metzler Lexikon Gender Studies, Geschlechterforschung. Подходи – Лица – Основни термини. Ed. by Renate Koll. Stuttgart: Metzler 2002. pp. 248-249.