Манталитет

Терминът „менталност“ произлиза от латински (mens „отнасящ се до ума“). В ежедневния език, според речника на Дюден, той се отнася до „вид ум и дух“ или „специален начин на мислене и чувстване“ на отделни хора, социални групи или дори цели народи. Особеното, което се отклонява от собствените „норми“ и представи, се нарича манталитет.

Специализираната наука разширява тези измерения на значението: „Манталитет в смисъла на историята на манталитета е […] съвкупността от навици или диспозиции на мислене и чувстване и на желание или задължение в социалните групи“ (Hermanns 1995, 77).

Исторически манталитет

Историкът Петер Динцелбахер подчертава реципрочния характер на елементите, както и времевите измерения. „Историческият манталитет е съвкупност от начини и съдържания на мислене и чувства, които са формиращи за определен колектив в определено време. Манталитетът се проявява в действията“, обяснява Динзелбахер (Dinzelbacher 1993, 21). Колективните съдържания на мисленето обаче не са сложни теории или мисловни системи, а по-скоро „основните вярвания, които са общоприети в дадена култура“ (ibid., 23).

Перспективи на лингвистиката

Лингвистичните перспективи наблягат на езиковите аспекти на концептуализацията: „Манталитетът обхваща съвкупността от човешкото социално, културно и медийно, а следователно и езиково действие и е, така да се каже, основата на това действие, което става видимо и реконструируемо чрез езика“ (Kreuz/ Mroczynski 2016, 2 f.). Въпреки това той е „преди всичко термин за търсене […], който като такъв има функцията да ни приканва да изследваме и описваме менталности, които засега все още са напълно непознати в исторически или социологически план“ (Hermanns 2012, 9). Нещо повече, той действа като „необходимо понятие за научно описание и обяснение на междуличностните и междугруповите специфики“ (Werlen 1998, 76).

Манталитети и социални класи

Социологът Теодор Гайгер описва менталността като „субективна идеология“. В зависимост от класата, към която принадлежат хората, и свързаните с нея условия на живот обикновено се развива специфичен манталитет. „Хиляди детайли от всекидневния живот формират в ансамбъла типа на жизнения дукт и това е изразът на манталитета“, описва Гайгер (Geiger 1987, 80).

Трудно е германският манталитет да бъде описан с няколко думи, тъй като в Германия има много различни региони и културни различия. Въпреки това има някои общи характеристики, които често се свързват с немския манталитет:

1. точност и надеждност: германците са известни с това, че са точни и надеждни. Назначенията и датите обикновено се спазват точно.

2. ред и ефективност: Германците често предпочитат реда и структурата и се опитват да изпълняват задачите си по ефективен начин.

3. задълбоченост и грижовност: Германците често отдават голямо значение на задълбочеността и грижовността в работата си и в ежедневните си задачи.

4. директност и честност: Понякога германците могат да бъдат възприемани като директни или дори груби, тъй като те често изказват мнението си открито и честно.

5. зачитане на правилата и законите: Германците често имат голямо уважение към правилата и законите и обикновено ги спазват.

6. пестеливост и икономичност: Германците често имат силно развито чувство за пестеливост и икономичност.

Разбира се, това са само общи характеристики и със сигурност има много индивидуални различия сред германското население.

Литература

Динцелбахер, Петер (1993 г.): За теорията и практиката на историята на манталитета. В: ders. (ed.): Europäische Mentalitätsgeschichte. Основни теми в отделни изложения. Щутгарт.

Hermanns, Fritz (1995): Sprachgeschichte als Mentalitätsgeschichte. Размисли върху значението и формата и обекта на историческата семантика. In: Gardt, Andreas/ Mattheier, Klaus/ Reichmann, Oskar (eds.): Sprachgeschichte des Neuhochdeutschen. Обекти, методи, теории. Tübingen, 69-101.

Hermanns, Fritz (2012): Sprachgeschichte und Mentalitätsgeschichte. Размисли върху значението и формата и обекта на историческата семантика. In: Kämper, Heitren/ Linke, Angelika/ Wengeler, Martin (eds.): Der Sitz der Sprache im Leben: Приноси към една културна аналитична лингвистика. Berlin/ Boston: de Gruyter, 5-36.

Geiger, Theodor (1987): Социалното разслоение на германския народ: социографски експеримент на статистическа основа. Щутгарт: Enke.

Kreuz, Christian/ Mroczynski, Robert (2016): Sprache, Kultur, Mentalität: Sprach- und kulturwissenschaftliche Beiträge zur Analyse von Mentalitäten. Berlin/ Münster: LIT.

Werlen, Erika (1998): Sprache, Kommunikationskultur und Mentalität. Върху формирането и методологията на социо- и контактната лингвистична теория. Tübingen: Niemeyer.