Според Томас културните стандарти са основните характеристики на дадена култура. Те функционират като ориентировъчна система за възприемане, мислене и действие. Те са очаквания за поведение, които се споделят от мнозинството от членовете на дадена култура. Културните стандарти служат на хората от дадена култура като ориентир за собственото им поведение, но също и за поведението на другите. Те действат като еталони, критерии, референтни системи и ориентири, чрез които може да се измерва и класифицира поведението.
Рутинни
Веднъж социализирани, културните стандарти обикновено вече не се възприемат съзнателно от членовете на дадена културна група. Те са рутинни и стават видими само в ситуации на припокриване с културните стандарти на други културни групи.
За класификацията могат да се приемат различни категории. Тези категории могат да бъдат описани като нормални, типични, все още приемливи или подлежащи на отхвърляне. Ясното класифициране в категориите е възможно, тъй като културните стандарти се състоят от централна норма и диапазон на допустимост. Централната норма показва идеалната стойност на поведението, която се споделя от повечето членове на културната група. От друга страна, диапазонът на толерантност представлява отклонението от централната норма, което все още е приемливо. Отклонението произтича от силно разнородни възгледи, които могат да преобладават и в рамките на една културна група. В допълнение към общите ценности културните стандарти могат да включват и ясни правила за поведение.
План
В зависимост от културната група културните стандарти се възприемат и като такива с различна степен на задължителност. Това означава също, че стандартите не могат да се разглеждат като универсално валидни. В нито един момент те не представляват план за подходящо поведение в чуждо културно пространство. Освен това културните стандарти са динамични, т.е. подлежат на промяна. Това е феноменът на така наречената културна промяна.
Въпреки това културните стандарти се използват на практика предимно като подготовка за престой в чужбина. Различията в рамките на културните стандарти се разглеждат. Особено важно за престоя в чужбина е съответствието между самовъзприемането и възприемането от другите, което може да помогне за ориентирането в новата културна среда.
Възприемане от другите
Културните стандарти се определят на два етапа. Първо се провеждат интервюта с членове на съответната културна група. Членовете на културната група правят изявления за собствената си култура. На втората стъпка тези твърдения се сравняват с твърденията за културата на членовете на друга културна група. В резултат на интервютата се очертава картина от изявленията на хората от и извън културната група, чиито културни стандарти трябва да бъдат определени. В културните стандарти се включва не само собственото възприятие, но и външното възприятие. Това добавя важно измерение към културните стандарти.
Тенденции
Идеята за културните стандарти се разглежда доста критично. В края на краищата стандартизацията предполага наличието на граници. Критиците твърдят, че културата няма фиксирани граници. Това означава, че измерими и надеждни резултати могат да бъдат постигнати само в ограничена степен. От тази гледна точка културните стандарти могат да се разглеждат само като тенденции, но не и като фиксирани ценности.
Литература
Gaitanides, Stefan: Dynamischer Kulturbegriff und Kulturstandards. В контекста на ситуациите на междукултурно припокриване в страната на имиграция. http://www.fb4.fh- frankfurt.de/whoiswho/gaitanides/Einf_Kulturbegriff_standards_3.pdf [21.08.2018].
Krewer, Bernd/ Jäger, Georg (1990): Културната идентичност и субективната обработка на историческите събития. In: Belscher, W./ Grubitzsch, S./ Lescynski, C./ Müller-Doohm, S. (eds.): На кого принадлежи родината. Opladen: Leske & Budrich.
Reisch, Bernhard: Култура и културни стандарти. Принос към Деня на импулса
„Междукултурна управленска компетентност“. http://www.ifim.de/reports/kultur_kulturstandards.pdf [21.08.2018 г.].
Томас, Александър (2009 г.): Култура и културни стандарти. In: Thomas, Alexander/ Kinast, Eva- Ulrike/ Schroll-Machl, Sylvia (eds.): Handbuch Interkulturelle Kommunikation und Kooperation. Том 1: Основи и области на практиката. Гьотинген: Vandenhoeck & Ruprecht, 19-31.