Културна шокова вълна

Терминът „културен шок“ е въведен от американския антрополог Калверо Оберг през 60-те години на миналия век. В есето си „Практическа антропология“ Оберг разглежда преживяванията на студенти, които са прекарали семестър в чужбина. Той анализира пречките, с които те се сблъскват в чуждата култура. В този контекст той определя културния шок като криза с пет фази: Еуфория, отчуждение, ескалация, неразбиране, разбиране (вж. Oberg 1960, 177-182). Теорията на Оберг е променяна и развивана многократно през последните десетилетия. В този контекст трябва да се спомене Педерсен, който е разширил определението на Оберг за културен шок до всички системи, възприемани като чужди: „Културният шок се случва във всеки индивид, който се сблъсква с непознати събития и неочаквани обстоятелства“. (Pedersen 1995, 1)

5 фази

Адлер също възприема и модифицира идеите на Оберг. Той също разделя културния шок на пет фази (вж. Adler 1974, 22-49). Той нарича първата фаза меден месец. Тя се характеризира с очакване и любопитство. Пътешествениците еуфорично осъществяват първите си контакти с чуждата култура. След по-интензивен контакт с новата култура първоначалната еуфория може да се превърне в отхвърляне, което води до фазата на отхвърляне. Появяват се първите трудности, често придружени от проблеми в общуването. Другостта на новата култура често се възприема като стресираща и обезпокоителна. След това следва третата фаза, така наречената фаза на регресия. Това е същинският културен шок. Човекът се оттегля и се оплаква. Освен това собствената култура се идеализира. Третата фаза се преживява като криза. Ако процесът е положителен, следва четвъртата фаза на културния шок – приспособяване. Хората се адаптират и все повече разбират и приемат новата култура. В някои случаи се възприемат и начини на мислене и действие. Човекът се чувства все по-интегриран и у дома си. След като се върне у дома, може да се стигне до шок от завръщането. Това означава, че човекът се чувства чужденец в собствената си страна. Следователно току-що описаните фази преминават отново.

Уверено поведение

В графична прогресия възходите и паденията се превръщат във вълна. Ето защо говорим за вълна на културен шок. Не всеки преживява всички описани по-горе явления в гореспоменатите фази, а също така има и разлики в интензивността. Практическата полза от познаването на явлението вълна на културен шок се състои в това, че то дава възможност на хората да се справят по-уверено с културния шок както у себе си, така и у другите.

Литература

Adler, Peter (1974): Beyond cultural identity: Reflections on cultural and multicultural man (Отвъд културната идентичност: Размисли за културния и мултикултурния човек). Теми в областта на изучаването на културата. Осмо издание.

Oberg, Kalvero (1960): Cultural shock: Adjustment to new cultural enviroments (Културен шок: Приспособяване към нова културна среда). In: Gulick, John (ed.): Практическа антропология и практическа политика. Том 7, 177-182.

Pedersen, Paul (1995 г.): Петте етапа на културния шок. Критични инциденти по света. Том 25. Westport/ Conn: Greenwood Press.