Културна мимикрия

Културната мимикрия описва частичната, повърхностна адаптация на мигрантите към новата им културна среда, за да избегнат негативните стигми и свързаните с тях опасности. Първоначалните културни влияния не се изоставят, както е при асимилацията, а се „замаскират“ чрез външна имитация. (вж. Albrecht, стр. 261)

Хоми Х. Бхабха описва тази адаптация като „почти, но все пак не съвсем същата“ (Bhabha 2000, p. 132). Имитация, която въпреки това никога не е съвсем идентична с имитирания, защото това, което се изпълнява като немски език например, е това, което се интерпретира като такова от индивидуална гледна точка. (вж. Албрехт, стр. 260)

Произход на думата

Терминът мимикрия първоначално идва от биологията и се отнася до свойството на някои животни да имитират чертите на отровни животински видове, за да се предпазят от врагове (срв. Nünning, с. 502). Пример за това е геврекът, който външно прилича на оса. Разликата с мимезиса е, че той описва обща форма на камуфлаж, която може да се отнася както до приликата на някои насекоми с листа, така и до способността на хамелеона да променя цвета си.

Културно-теоретично приложение

От 90-те години на ХХ в. терминът е възприет в културната теория от индийския постколониален теоретик Хоми Х. Бхабха. Той използва примера на колониалната епоха, за да конкретизира силата на културната мимикрия. Чрез повърхностната приспособимост на чернокожото население към белите им колониални господари се поставя под въпрос екзистенциалистката концепция за основното различие на човешките общества и по този начин – превъзходството на западния свят. В същото време от тези усилия може да се появи пародийно отражение на управниците, което допълнително дестабилизира претенцията за авторитет. Тази изкривена адаптация вече възниква автоматично поради индивидуално различните интерпретации на културните практики.

За разлика от деконструктивистките усилия обаче културната мимикрия не е активна съпротива срещу хегемонията. Тя по-скоро се появява като непреднамерен страничен ефект на действителния „камуфлаж“ и може да го пропусне в случай на непреднамерена карикатура. (вж. Струве, стр. 144-149).

Хибридност в културното междинно пространство

От много по-голям интерес за културния теоретик е „третото пространство“, създадено от мимикритичния процес. Особено по отношение на процесите на междукултурно договаряне Бхабха вижда шанса за културна хибридност [хипервръзка към статия в енциклопедия]. Чрез парадоксалната, амбивалентна едновременност на позоваване на съответните култури и разграничаване от тях ще се отрече еднозначната културна идентичност, при което може да възникне общо поставяне под въпрос, договаряне или преформулиране на разбирането за култура (срв. Струве, с. 144).

По този начин действителната (непреднамерена) съпротива на мимикрията се състои преди всичко в поставянето под въпрос на една самостойна култура и едва на второ място в дестабилизирането на произтичащите от нея властови дисбаланси.

Термини, които разграничават мимикрията от мимезиса

От гледна точка на теорията на културата понякога е трудно да се разграничат мимикрията и мимезисът. Следвайки биологичното значение, културният мимезис би могъл да описва общи практики на подражание с неутрални конотации. От друга страна, миметичната концепция на феминистката теоретичка на културата Лус Иригарай, която тя описва през 1974 г. в „Speculum – огледало на другия пол“, е по-близка до описаното тук разбиране за мимикрия, която обаче, за разлика от културната мимикрия, се отнася до специфична за пола имитация и активно цели да деконструира властовите отношения. (вж. Nünning, стр. 502)

Литература

Албрехт, Ивон (2017 г.): Чувства в процеса на миграция. Транскултурни разкази между принадлежността и отдалечаването. Висбаден: Springer.

Бхабха, Хоми К. (2000 г.): Локализацията на културата. Tübingen: Stauffenburg.

Nünning, Ansgar (2008): Metzler Lexikon Literatur- Und Kulturtheorie. 4th ed. Stuttgart: J.B. Metzler.

Struve, Karen (2013): „Литературна история“, сп: Zur Aktualität von Homi K. Bhabha (Актуалността на Хоми К. Бхабха). Въведение в неговото творчество. Ed. by Stephan Moebius (Изд. от Stephan Moebius). Висбаден: Върховният институт за изследване на демокрацията и човешките права, София, 2013 г: Springer VS.