Концепция за културно разделение на земята

Концепцията за културно разделение на земята описва пространственото разделение на земята на различни културни области, което се извършва въз основа на определени характеристики. Според Нюиг, дидактик по география, културните части на Земята се определят като „връзки в световната пространствено-времева мрежа на човешките форми на живот от почти континентален мащаб, основани на тяхната природна среда“ (Newig 1999). Целта на концепцията е да се идентифицират пространствата, в които живеят еднакви или сходни култури и общности, и да се групират заедно, така че да се очертаят най-големите културни пространства.

Възникване и променливост на концепцията

Концепцията е описана за първи път от Колб през 1962 г. и първоначално произлиза от пространствените изследвания на географията. Тя възниква от естествената нужда от начин да се ориентираме в пространствата, както и да можем да определим позицията си, защото „всеки човек се нуждае и развива географски поглед върху света, в който може да класифицира основната си информация, но и многото нова информация, която се добавя всеки ден“ (ibid., 7). За да се даде възможност за класификация, са необходими описателни характеристики, които могат да определят пространствата. Поради множеството различни понятия те варират в зависимост от автора и оставят място за различни подходи за класификация.

Колб разработва концепция, която определя десет културни части на Земята и по този начин замества мисленето за народите на следвоенната география (вж. Stöber 2001, 138), „той обаче се въздържа от картографско изпълнение на своя опит за класификация“ (ibid.).

Концепцията на Нюиг от 1986 г. класифицира според характеристиките на „религия или идеология; език, писменост, право; цвят на кожата (раса); икономика [и] положение“ (Бьоге 1997, 323), от което възникват частите на културната земя: Англо-америка, Австралия, Европа, Латинска Америка, Ориент, Източна Азия, Русия, „Черна Африка“ (впоследствие преименувана на Субсахарска Африка), Южна Азия и Югоизточна Азия (Reinke/ Bickel 2018, 2).

Подобно на Колб и Нюиг, през 1996 г. Хънтингтън също разработва подход за класификация, който е един от най-известните в литературата (вж. Stöber 2001, 138). Тясно свързан със статията си „Сблъсъкът на цивилизациите“, той разделя Земята на осем културни области, чиито характеристики са „обективни елементи като език, история, религия, обичаи, институции [… и] субективната идентификация на хората с нея“ (Huntington 1996, 28). В общи линии подходът му е подобен на този на Колб, но поставя по-голям акцент върху подразделянето според светогледите (вж. Stöber 2001, 138).

Оценка на концепцията за културната земя

В продължение на много години концепцията за културната земя е била източник на дебати както в географията, така и в други дисциплини. Поради множеството различни подходи то многократно е било обект на критика, която дълго време е била насочена най-вече към концепцията на Нюиг. Според Поп разделянето на културите е принципно проблематично, тъй като няма ясен начин да се определи къде започват или свършват споменатите културни области (вж. Popp 2003, 21). От особена важност обаче е понятия като култура и пространство да бъдат предварително ясно дефинирани, за да се осъзнае широтата на понятията.

Основната критика на Поп е, че концепцията на Нюиг за културната земя насърчава „мозаечното мислене“ (ibid., 29) и може да бъде възприета като идеология. Въз основа на картографското представяне той предполага, че културните области трябва да се разглеждат отделно една от друга и че не съществуват преходни форми. Освен това наименованието „Черна Африка“ е дискриминационно и, подобно на наименованието „Ориент“, отразява европоцентричен възглед. „Културните земи [следователно] по своята експресивност много приличат на стереотипи, които, въпреки че в оценката има зрънце истина, лесно се срастват в клиширани фолиа“ (Popp 2003, 37).

Литература

Böge, Wiebeke (2011): Kulturraumkonstrukte als zeitgebundene Weltbilder. В: География и училище 33, 4-8.

Böge, Wiebeke (1997): Die Einteilung der Erde in Grossräume: Zum Weltbild der deutschsprachigen Geographie seit 1871. Arbeitsergebnisse und Berichte zur wirtschafts- und sozialgeographischen Regionalforschung. Heft 16. Hamburg: Institut für Geographie der Universität Hamburg.

Dürr, Heiner (1987): Kulturerdteile: A „new“ ten-worlds theory as a basis for teaching geography? In: Geographische Rundschau 39, 228-32.

Newig, Jürgen (1999): The Concept of Cultural Earth Parts (Концепцията за културните части на Земята). https://www.kulturerdteile.de/kulturerdteile/ [01.08.2019].

Newig, Jürgen (1986): Три свята или един свят: Културните земни части. In: Geographische Rundschau 38, 262-267.

Popp, Herbert (2003): Концепцията за културните земни части в дискусия – примерът с Африка. Научен дискурс – значение за преподаването – приложение в часовете по география. Контактни изследвания по география в Байройт. Vol. 2. Bayreuth: Naturwissenschaftliche Gesellschaft Bayreuth.

Reinke, Christine/ Bickel, Jens (2018): Infoblatt Kulturerdteile. Leipzig: Klett.

Stöber, Georg (2001): „Kulturerdteile“, „Kulturräume“ und die Problematik eines „räumlichen“ Zugangs zum kulturellen Bereich. In: ders. (ed.): Чуждите култури в обучението по география: анализи – концепции – опит. Изследвания в областта на международните изследвания на учебниците. Vol. 106. Hanover: Hahn, 138-154.

Stöber, Georg (2011 г.). Концепции за културното пространство в учебните програми, учебниците и преподаването. In: Geographische Rundschau 33, 15-26.