Интеграция

Терминът „интеграция“ (лат. integratio) означава „възстановяване на едно цяло“ (Hillmann 2007, 383). В социологията той се отнася до „свързаната с поведението и съзнанието интеграция в ценностните структури и моделите на поведение или приспособяването към тях“ (ibid.). Обикновено една социална група или индивиди от хомогенно общество се противопоставят и сравняват помежду си, за да може да се направи класификация между интегрираните и неинтегрираните (вж. Gregori 2015, 25). Това е много сложен термин, така че няма консенсус за това какво точно се разбира под него (срв. Grosche 2015).

Различни определения

Експертният съвет (SVR) на германските фондации за интеграция и миграция дава следното определение:

SVR разбира интеграцията като участие на всички в централните сфери на социалния живот при възможно най-равни възможности. Те варират от възпитанието и ранното образование в семейството, както и в обществените институции за предучилищно образование, училищното образование, професионалното обучение и живота, който се самоопределя чрез работата и нейните приходи и не зависи от трансфери, до политическото участие – което зависи от статута – както и участието в най-разнообразни системи за защита и благосъстояние в правната и социалната държава (Sachverständigenrat deutscher Stiftungen für Integration und Migration 2019). Филсингер потвърждава това определение и обобщава интеграцията като „равноправно участие (достъп до правосъдие) в икономическите, екологичните, социалните и културните ресурси на обществото“ (вж. Hinrichs 2003, цитиран във Filsinger 2008, 8).

Системна интеграция и социална интеграция

От друга страна, Есер разграничава интеграцията на социална интеграция и системна интеграция, за да направи термина по-разбираем. Системната интеграция се разбира като интеграция на социалната система като цяло (вж. Esser 2004, 53). Социалната интеграция, от друга страна, се отнася до отношенията между индивидите и тяхното включване във вече съществуваща социална система (вж. ibid., 46). Четири измерения могат да бъдат разграничени едно от друго:

– Културализация, която се отнася до усвояването на „знания, умения и културни „модели“, включващи по-специално езиковата социализация“ (ibid.),

– поставяне, което се отнася до „поемането на права и заемането на позиции“ (ibid.),

– взаимодействието, което се отнася до свързването на социалните отношения и включването в централни мрежи (вж. ibid.), и

– идентификация, която се постига чрез определена лоялност към социалната система (вж. ibid.).

Интеграцията може да бъде успешна по различни начини, но ето някои общи съвети:

1. научете езика: една от най-важните предпоставки за успешна интеграция е научаването на езика на приемащата страна. Доброто владеене на езика улеснява установяването на контакти, намирането на работа и ориентирането в ежедневието.
2. обърнете внимание на културните различия: Културните различия могат да бъдат пречка за успешната интеграция. Важно е да разпознавате и уважавате тези различия. В този случай междукултурното обучение или разговорите с местните жители могат да помогнат да се развие взаимно разбиране.
3. установявайте контакти: Контактите с местни жители и други мигранти могат да ви помогнат да се установите по-бързо в новата среда. Това може да стане чрез клубове, квартални срещи или спортни клубове.
4. Потърсете работа: Работата е важна част от интеграцията. Заетостта носи не само финансова сигурност, но и възможност за общуване и подобряване на езиковите умения. 5.
5. включете се в общността: включването в общността може да помогне за насърчаване на интеграцията. Това може да стане чрез доброволческа дейност, политическа ангажираност или културни дейности.
6. останете позитивни: интеграцията е процес, който изисква време и търпение. Има неуспехи и трудности, но е важно да останете позитивни и да се съсредоточите върху положителните аспекти.

Потърсете подкрепа: Важно е да потърсите подкрепа при възникване на трудности. Това могат да бъдат професионални консултантски услуги, но също така и приятели, семейство или религиозни общности.

Литература

Esser, Hartmut (2004): Каква алтернатива на „асимилацията“ всъщност съществува? В: Bade, Klaus/ Bommes, Michael (eds.): Migration-Integration-Bildung. Основни въпроси и проблемни области. IMIS-Beiträge Heft 23. Osnabrück, 41-59.

Filsinger, Dieter (2008 г.): Условия за успешна интеграция – мониторинг и оценка на интеграцията. Експертиза, възложена от фондация „Фридрих Еберт“. Бон.

Георги, Виола Б. (2015 г.): Интеграция, многообразие, приобщаване. In: Magazin II, 25-27. https://www.die-bonn.de/zeitschrift/22015/einwanderung-01.pdf [19.08.19].

Grosche, M. (2015). Какво е приобщаване? In: Kuhl, P./ Stanat, P./ Lütje-Klose, B./ Gresch, C./ Pant, H. A./ Prenzel, M. (Eds.): Inklusion von Schülern und Schülern mit sonderpädagogischem Förderbedarf in Schulleistungserhebungen. Основи и резултати. Wiesbaden: Springer, 17-39.

Hillmann, Karl-Heinz (2007 г.): Wörterbuch der Soziologie. 5th ed. Stuttgart: Kröner.

Експертен съвет на германските фондации по въпросите на интеграцията и миграцията (2019 г.): Immigration Society. https://www.svr-migration.de/glossar/ [19.08.19].