Инкултурация

Терминът „енкултурация“ е съставна част от гръцкия префикс en „в“ и латинското съществително cultura „лечение, грижа“ (вж. Walz 2010, 8) и в този контекст означава всичко, което е култивирано, т.е. повлияно от хората (вж. Pohl 2008, 9). Теорията за енкултурацията може да бъде класифицирана в социологията и антропологията, като ясната класификация в научни категории е също толкова трудна, колкото и общовалидното определение на термина.

Определение

Терминът „енкултурация“ е съставна част от гръцкия префикс en „в“ и латинското съществително cultura „третиране, грижа“ (вж. Walz 2010, 8) и в този контекст означава всичко, което се култивира, т.е. върху което хората оказват влияние (вж. Pohl 2008, 9). Теорията за енкултурацията може да бъде класифицирана в социологията и антропологията, като ясната класификация в научни категории е също толкова трудна, колкото и общовалидното определение на термина.

Енкултурацията като част от социализацията

Въпреки това разнообразие, общото между всички определения е, че те описват предимно форми на културно усвояване в детството и юношеството и по този начин определят енкултурацията. В съответствие с това енкултурацията е неразривно свързана със социализацията, т.е. „съвкупността от всички процеси на учене […], които са резултат от взаимното дискурсивно общуване на човешките същества със заобикалящата ги среда“ (Карлсбург 2011, 29). Клаесенс също описва енкултурацията като част от процеса на социализация и я подразделя, от една страна, на подобластта социбилизация, под която се разбира емоционалната основа, съобщаването на основните изисквания към света и първичната социална фиксация. От друга страна, той я свързва с енкултурацията, която се характеризира с взаимодействие между родителите и децата, семейна среда и вторична социална фиксация (вж. Claessens 1962, 23).

Енкултурацията като процес на социализация

От представените дефиниции става ясно, че енкултурацията се разглежда като самостоятелен процес, който обаче винаги е част от социализацията. Приема се, че това е процес, който продължава през целия живот, който под влиянието на различни фактори и инстанции започва от раждането и има определящо за личността и културата въздействие (вж. Claessens 1962, 100; вж. Toaspern 1971, 36).

Началото на енкултурацията с раждането се описва по такъв начин, че новороденото човешко същество е потопено в среда, в която определена култура формира съществото и го принуждава да се впише в определени модели от самото начало (срв. Claessens 1962, 100). Тази ранна енкултурация се задълбочава и модифицира от различни случаи.

Семейство, училище и група от връстници

Първата и най-важна инстанция е семейството, чрез което детето изгражда рудиментарна его-идентичност. Като основа на по-нататъшното развитие на детето, този етап е тясно свързан с енкултурацията и представлява нейната основа. Освен това поведението на родителите и на другите енкултуратори винаги трябва да се разглежда в контекста на културното импринтиране (вж. Carlsburg 2011, 30). Необходимо е да се разделят енкултурацията и възпитанието, тъй като възпитанието има за цел да повлияе на поведението и да го промени, докато енкултурацията се случва непринудено (вж. Carlsburg 2011, 31).

Училището също така поема функцията на социализация и енкултурация, като подготвя за зряло участие в обществото и осигурява системно обучение в културни техники. Допълнителни функции са например образователната функция и възпитателната функция (вж. Carlsburg 2011, 33).

Третата и последна инстанция на социализацията са групите на връстниците. В сравнение с взаимодействието с възрастните те позволяват по-голяма свобода в симетричните отношения между децата и младежите. В тази инстанция могат да възникнат конфликти със съществуващите норми и ценности, при което тук може да се открие и ново качество на инкултурацията (срв. Carlsburg 2011, 36).

Цели и взаимодействия

Тези случаи на социализация и енкултурация ясно показват как моделите на мислене и действие могат да бъдат несъзнателно възприети на различни нива. В този контекст развитието на личността, което се формира от енкултурацията, както и от образователните и възпитателните процеси, трябва да се разбира като цел на социализацията.

Тези процеси са тясно свързани помежду си, тъй като те са „значима помощ за израстването в съответната култура и в същото време самите те са културно оцветени“ (Карлсбург 2011, 35).

На енкултурацията се приписва решаващо значение и в контекста на междукултурните срещи: когато се срещат различни култури и чрез акултурацията се осъществява процес на промяна в енкултурацията на групи и индивиди (вж. Carlsburg 2011, 38).

Литература

Carlsburg, Gerd-Bodo von (2011): Енкултурация чрез придобиване на социална компетентност. Франкфурт: Peter Lang.

Claessens, Dieter (1962): Семейство и ценностна система. Изследване на „второто, социокултурно раждане“ на човека. Берлин: Duncker & Humblot.

Pohl, Reinhard (2011): Intercultural competence (Междукултурна компетентност). In: Pohl, Reinhard (ed.): Germany and the World. Кил: Magazin.

Toaspern, Horst (1971): Der Kulturaneignungsprozess. Също така принос към политическата социология. Щутгарт: Ferdinand Enke.

Walz, Hans (2010 г.): Integration, assimilation, acculturation, accommodation, enculturation. Grundbegriffe des Migrationsgeschehens: https://www.akademie-rs.de/fileadmin/user_upload/pdf_archive/barwig/2010_ORWO/Walz_Migration_-_Grundbegriffe_…27.10.2010.pdf [23.06.2018].

Wurzbacher, Gerhard (1963): Sozialisation – Enkulturation – Personalisation (Социализация – енкултурация – персонализация). In: Wurzbacher, Gerhard (ed.): Der Mensch als soziales und personales Wesen. Приноси към концепцията и теорията на социализацията от гледна точка на социологията, психологията, науката за труда, медицината, образованието, социалната работа, криминологията, политологията. Щутгарт: Ferdinand Enke.