Индивидуализъм

Индивидуализмът основно се фокусира върху интересите, правата и нуждите на индивида спрямо социалната среда, така че свободата на индивида е най-висшата предпоставка. Индивидуализмът има за цел да улесни създаването на нова, по-всеобхватна и по-пълна представа за човешката свобода. Той засяга всички социално значими области като етиката, нормите, политиката и икономиката.

Човек преследва собствените си интереси

Индивидуализмът възниква в резултат на философията на Просвещението. Рационалистическият индивидуализъм застъпва възгледа, че хората по природа не са пригодени да се фокусират върху обществото, а преследват единствено собствените си цели и интереси, водени от разума. При този възглед социалното поведение на хората винаги може да се обясни единствено с личния интерес (вж. Wass 2016).

Произход на индивидуализма

Първите индивидуалистични философии намират своето начало сред гръцките учени още през V в. пр. В европейската история индивидуализмът започва да се проявява най-вече с появата на европейската буржоазия, но се твърди, че именно американското общество е най-близко до индивидуализма (срв. Taylor 1996). Доказателство за това е създаването на американската конституция, в която индивидуализмът е водещ принцип (срв. Mewes 2004).

Аспекти и ценности на индивидуализма и колективизма

Индустриализираните държави често се класифицират на страната на индивидуализма. Изключение правят източноазиатските държави като Япония или Южна Корея, които въпреки индустриализацията все още категорично се смятат за колективистични (срв. Хофстеде/ Хофстеде/ Минков 2010). По принцип при противоположния колективизъм личните потребности се поставят по-ниско от потребностите на социалната група. Други аспекти като уважение към родителите, хармония помежду им и общителност са ценности, които се ценят високо в колективизма. За разлика от тях аспектите, които поставят личността над обществото, са централни при индивидуализма. Те включват ценности като автономност, самостоятелност, конкуренция и собствени цели на индивида (вж. Cho et al. 2010).

Литература

Cho, H.-j. (2015): The Spec Generation Who Can’t Say „No“: Overeducated and Underemployed Youth in Contemporary South Korea (Спецпоколението, което не може да каже „не“: Свръхобразовани и непълноценно заети младежи в съвременна Южна Корея). East asia cultures critique, Volume 23, Number 3, 437-462.

Hofstede, G./ Хофстеде, Г./ Минков, М. (2010): „Хофстеде е човек, който не може да се възприема като човек, който не може да се възприема като човек: Cultures and Organizations: Software of the Mind (Култури и организации: софтуер на ума). ню Йорк: McGraw Hill Professional.

Mewes, H. (2004 г.): Индивидуализмът и американската демократична теория: произход и първоначални значения. В: A. K. al. (eds.): Демократична теория и развитие на демокрацията (Democratic Theory and the Development of Democracy). Wiesbaden: VS, 75-100.

Taylor, C. (1996): Quellen des Selbst, die Entstehung der neuzeitlichen Identität. Frankfurt am Main: Suhrkamp.

Wass, B. (2016): Индивидуализъм срещу колективизъм – въпросът за естеството на общността. In: Dippelreiter, M./ Prosl, C. (eds.): Individuum und Gesellschaft im Spannungsfeld zwischen Bindung und Freiheit. Klagenfurt: Wieser, 1-10.