Измислена традиция

Терминът „измислена традиция“ е въведен от историците Ерик Хобсбаун и Терънс Рейнджър. През 1983 г. те го използват за първи път в книгата си „Изобретяването на традицията“.

Изобретения на модерността

Хобсбаун и Рейнджър твърдят, че много традиции не са древни обреди, а при по-внимателно разглеждане се оказват изобретения на модерността: „Хобсбаун разграничава изобретената традиция от обичая, от една страна, от конвенцията и рутината, от друга. Той не иска да твърди, че всяка традиция е изобретена, защото, разбира се, обичаят и обичайното, конвенцията и рутината се предават, но когато говори за изобретяване на традицията, това е определен начин да се борави с traditia, тъй като traditum има специфична или ритуална функция.“ (Dittmann 2004, 61)

Историческа функция

Как може да бъде изобретена една традиция? Изобретената традиция се реализира, като се избере конкретен момент от миналото и се повтарят езикът, жестовете, както и предметите толкова често, „докато човек вече не може да си представи, че някога е било и друго“. (Манчич 2012, 62) По този начин традицията се конструира в настоящето и се проектира в миналото. Съответно може да се говори и за историческа фикция.

Например шотландските поли, наричани още килт, се смятат за древна традиция, но всъщност са изобретение от XIX век. По подобен начин гръцкият народен танц sytraki е известен едва от средата на 60-те години на ХХ век. Вувузелата, станала известна най-вече по време на Световното първенство по футбол и оттогава смятана за южноафриканска традиция, също е съвременно изобретение. Баварският дирндл също не е бил празнична дреха в миналото. Първоначално тя е била носена от селски девойки, поради което днес върху традиционните носии има престилки.

Функции

Изобретените традиции изпълняват три функции: Те създават авторитет, създават чувство за принадлежност и формират поведение. Изобретените традиции също могат да бъдат разделени в зависимост от тези функции:

– Традиции, които създават колективна идентичност.

– Традиции, които формират общества и легитимират ценностни структури.

– Традиции, които интегрират хората в социални групи

В този контекст може да се цитира и „Благородният дивак – красива илюзия?“: https://www.hyperkulturell.de/der-edle-wilde-eine-schoene-illusion/

Литература

Hobsbawn, Eric/ Ranger, Terence (1983): The Invention Of Tradition (Изобретяването на традицията). Bambridge: University Press.

Dittmann, Karsten (2004): Tradition und Verfahren: philosophische Untersuchungen zum Zusammenhang von kultureller Überlieferung u. kommunikativer Moralität. Norderstedt: Books on Demand.

Mancic, Emilija (2012): Upheaval and Identity Collapse (Сътресения и срив на идентичността). Разкази за Югославия в европейски контекст. Тюбинген: Francke.