Идентичност

„Само на фона на консолидирана собствена идентичност става възможно да се ангажираме с чудатостта на Другия.“ (Rosa 2007, 49)

Етимология

Идентичността произлиза от латинската дума identitas и означава „абсолютна еднаквост“ (Rosa 2007, 47). Социологът Хартмут Роса разглежда термина в различни контексти и форми. В есето си „Идентичност“ той обяснява, че в математиката, както и в логиката, той „отразява отношението на съвършено равенство, [което] даден обект има със себе си и само със себе си“. (Rosa 2007, 47) По отношение на същността на човешките същества идентичността се характеризира с уникалността и разпознаваемостта на всеки индивид. Тя е в основата на формирането на индивидуалната личност. Според Роза използването на езика и участието в културата са „основата на всяко междукултурно общуване […] и разбиране“ (Rosa 2007, 47).

Три аспекта на идентичността

В книгата си „Междукултурна комуникация“ културологът Едит Брозински-Швабе разделя идентичността на хората, участващи в междукултурен обмен, на три аспекта: На първо място е личната идентичност, която е тясно свързана с външния вид на човека. Поведението, езикът и миризмата играят съществена роля при първата среща. на второ място е социалната идентичност (групова идентичност, ние-идентичност, колективна идентичност). Тук индивидът придобива характерни културни особености и по този начин отбелязва своята принадлежност към група, с която се идентифицира. Освен това Брозински-Швабе разграничава социалната идентичност в различни сфери на идентичност като семейство, възрастова група, професия, религия и т.н. (вж. Брозински-Швабе 2011, 44).

Културната идентичност като трети аспект описва отделни лица или групи, които се ръководят от „общи езикови особености, норми на съвместен живот, идеологически и религиозни ориентации, художествени и научни традиции, спортни и занаятчийски умения, споделени идеали и ценности [ориг.] Общите черти в начина на живот се проявяват например в жилищното и селищното поведение, хранителните навици, модата, маниерите, символите, фестивалите и празненствата“. (Broszinsky-Schwabe 2011, 46)

Самооценка – външен образ

В момента контактите между различните култури са по-интензивни от всякога. Поради това запазването на идентичността е предизвикателство. Както пояснява Брозински-Швабе, всяка отделна култура със своите знаци, символи, традиции, поведенчески модели и ценностни системи оказва влияние върху формирането на идентичността на човека (вж. Брозински-Швабе 2011, 46). Това става особено ясно, когато се сблъскваме с чужда култура или когато се интегрираме в чужда държава.

Психологът Анекатрин Хоппе изследва в тази връзка степента, в която познатият досега образ за себе си се променя в новата среда. В есето си „So war ich nicht, so bin ich nicht!“ (Не бях такъв, не съм такъв) тя обяснява, че когато се опитваме да се интегрираме в чужда среда, познатите модели на поведение и гледни точки, както и характеристики, които иначе биха останали скрити, се поставят под въпрос (вж. Hoppe 2013). Тогава собственият образ, който е израснал от познатата културна среда, вече не съответства на чуждия образ. Това от своя страна води до „несигурност на собствената идентичност“ (Hoppe 2013, 176).

Глобализация

Развитието на идентичността се влияе както положително, така и отрицателно от постоянната промяна на културите. Промените в културите са показателни за факта, че „културата [е] преносима, тя е товар на своите носители“. (Грох 2003, 172) В тази връзка Грох отбелязва в статията си „Промяна на идентичността – глобализация и културни внушения“, че глобализацията предизвиква дестабилизация на местните, автономни култури, които са изложени на въздействието на индустриалните култури. Поради „разликата в доминирането“ (Groh 2003, 162), културите са частично или напълно заличени, като по този начин хората са лишени от възможността да формират индивидуални идентичности (вж. Groh 2003, 177).

Литература

Broszinsky-Schwabe, Edith (2011): Междукултурна комуникация. Недоразумения – разбиране. Висбаден: Springer.

Groh, Arnold (2003): Промяна на идентичността. Глобализация и културни внушения. В: Kimminich, Eva (ed.): Welt Körper Sprache. Перспективи за културните форми на възприемане и представяне. Културна идентичност. Конструкции и кризи. Франкфурт на Майн: Peter Lang, 161-185.

Hoppe, Annekatrin (2013): So war ich nicht, so bin ich nicht. За влиянието на културната среда върху собствената идентичност. In: Kumbier, Dagmar/ Schulz von Thun, Friedemann (eds.): Intercultural Communication: Methods, Models, Examples. 6 ed. Reinbek bei Hamburg: Rowohlt, 170-186.

Rosa, Hartmut (2007) Identity. In: Straub, Jürgen/ Weidemann, Arne/ Weidemann, Doris (eds.): Handbuch interkulturelle Kommunikation und Kompetenz. Основни понятия – теории – области на приложение. Щутгарт: Metzler, 47-56.