Идентичност, сексуална

Сексуалната идентичност се отнася до лесбийки, гейове, бисексуални, пансексуални, демисексуални, асексуални и пансексуални лица.

Докато сексуалната ориентация описва „ориентацията на сексуалните и емоционалните потребности на човека към други лица от същия или противоположния пол или към двата пола“ (1; вж. Сексуалната ориентация в психотерапията и консултирането, стр. 6), сексуалната идентичност добавя към термина стойността на саморазбирането, което не може да се определи единствено от сексуалните отношения или действия с или спрямо други лица.

Според Магрет Гьот и Ралф Кон сексуалната идентичност е идентичността, която човек развива въз основа на своята сексуална ориентация. Развитието на идентичността ще бъде повлияно от индивидуалната, социалната и културната ситуация, както и от други аспекти. (2; вж. Сексуалната ориентация в психотерапията и консултирането, стр. 6).

И тук се вижда, че сексуалната идентичност може да се развие от сексуалната ориентация, но че двата термина не бива да се използват като синоними. Трябва да се подчертае също така, че липсата на сексуално привличане, която може да се изразява и в невстъпване в сексуални отношения, също може да бъде сексуална идентичност, а именно асексуалност. Следователно свързването на сексуалната идентичност единствено със сексуалните отношения/действия може да доведе до погрешни заключения. Освен това сексуалната идентичност може да бъде повлияна, наред с други неща, от културни отпечатъци, но може да се появи и индивидуално развитие, така че сексуалната идентичност е по-всеобхватна от сексуалната ориентация.

Стефан Тимерман, от друга страна, определя сексуалната идентичност по следния начин: „Сексуалната идентичност е основното саморазбиране на хората за това кои са те като сексуални същества – как възприемат себе си и как (искат) да бъдат възприемани от другите. Тя включва биологичния, социалния, а също и психологическия пол, както и сексуалната ориентация“. (3; вж. Handbuch Sexualpädagogik und sexuelle Bildung, стр. 261). Освен това сексуалната идентичност не е статична в хода на живота, а по-скоро променлива (4; срв. Handbuch Sexualpädagogik und sexuelle Bildung,стр. 261).

Това ясно показва, че сексуалните взаимоотношения, които могат да бъдат резултат от сексуалната ориентация, не трябва автоматично да формират идентичност; по-скоро става въпрос за саморазбиране, което може да бъде променливо.

Определения за сексуална идентичност и примери

Асексуални: Асексуалните лица не изпитват сексуално привличане към други хора. Бисексуални: Бисексуалните лица изпитват романтично, еротично и/или сексуално привличане към лица от собствения си или от „противоположния“ пол. Това обозначение на сексуалната идентичност предполага самонасочване към бинарния ред на половете (срв. „пансексуален“). (…)

Демисексуални: Демисексуалните лица са сексуално привлечени само от лица, с които вече са установили близки отношения.

Хетеросексуални: Хетеросексуалните лица са романтично, еротично и/или сексуално привлечени от лица от „противоположния“ пол. Това обозначение на сексуалната идентичност предполага самонасочване към бинарния ред на половете. Хетеронормативността се счита за социален принцип на подреждане, чрез който се стандартизират сексуалността и полът.

Хомосексуалист: Хомосексуалните лица са привлечени от лица от същия пол в своите романтични, еротични и/или сексуални желания. Това обозначение на сексуалната идентичност предполага самонасочване към бинарния ред на половете. Понякога се възприема като патологизиращо, поради което по-често се използват термините „лесбийка“ и „гей“. (…)

Лесбийка: Това обозначение на сексуалната идентичност предполага самонасочване към бинарния ред на половете. Под него се разбира еднополовата сексуална идентичност на жените. Преди се е използвало като пейоративно, но се е превърнало в положително самоназвание чрез движението за еманципация на лесбийките и гейовете. (…)

Пансексуални: Пансексуалните лица изпитват влечение към други хора независимо от техния пол. Това включва не само мъже и жени, но и транссексуални и интерсексуални хора. По този начин бинарният ред на половете се поставя под въпрос. (…)

Гей: Това обозначение на сексуалната идентичност предполага самонасочване към бинарния ред на половете. Под това се разбира еднополовата сексуална идентичност на мъжете. По-рано се използваше като пейоратив, но се превърна в положително самоназвание чрез движението за еманципация на лесбийките и гейовете.

Сексуална идентичност: Нарича се също сексуална ориентация. Идентичността подчертава, че тя не е само въпрос на ориентация по отношение на възможните партньори, а е компонент на идентичността. Въпреки това тя може да се промени в течение на живота. Понякога се включва и полът или половата идентичност, тъй като идентифицирането на сексуалната идентичност зависи от категориите на пола. В настоящия доклад полът е замислен като възможно междусекторно измерение, което може да взаимодейства със сексуалната идентичност и да доведе до многоизмерни или пресечни преживявания.“ (цитирано от Опитът от дискриминация в Германия въз основа на сексуалната идентичност на Dorina Kalkum, Magdalena Otto, август 2017 г., стр. 124 и следващите (5).

Различие спрямо половата идентичност

Сексуалната и половата идентичност не описват едно и също нещо, но често са свързани. Половата идентичност описва социалния пол, т.е. пола, с който лицето се идентифицира. Той може да се различава от биологичния пол. (6)

Джудит Бътлър вижда причината за въвеждането на половата идентичност в проблемите, които бинарната система на половете поражда. От биологична гледна точка не може да се отрече, че съществуват и хора с няколко морфологични полови характеристики. Следователно не би било допустимо тази предполагаема бинарност да се пренесе върху половата идентичност. На английски език биологичният пол се разграничава от социалния пол (gender); за да се направи това разграничение на немски език, трябва да се използват термините Geschlecht (пол) и Geschlechtsidentität (джендър). (7; срв. Das Unbehagen der Geschlechter (Gender Trouble), стр. 23 и сл.)

Докато половата идентичност описва начина, по който човек чете себе си или би искал да бъде четен, сексуалната идентичност включва и междуличностните сексуални отношения, (или в случая на асексуалност – липсата на сексуално привличане).

По-подробна информация за пола можете да намерите тук: https://www.hyperkulturell.de/glossar/gender/.

Литература

1 Göth, M.; Kohn, R. (2014): Сексуалната ориентация в психотерапията и консултирането. Springer Verlag: стр. 6

2 Göth, M.; Kohn, R. (2014 г.): Сексуалната ориентация в психотерапията и консултирането. Springer Verlag стр. 6

Handbuch Sexualpädagogik und sexuelle Bildung. Juventa Verlag: стр. 261

4 Sielert, U. [ed.]; Schmidt, R. (2008) Вж. наръчник Sexualpädagogik und sexuelle Bildung (2008): S. 261

5https://www.antidiskriminierungsstelle.de/SharedDocs/downloads/DE/publikationen/Expertisen/expertise_diskrimerfahrungen_in_de_anhand_der_sex_identitaet.pdf;jsessionid=E2D04807FA660332333E3B75FB02D856.intranet211?__blob=publicationFile&v=3 стр.124 (посетен на 20.08.2021 г.)

6https://www.antidiskriminierungsstelle.de/SharedDocs/downloads/DE/publikationen/Expertisen/expertise_diskrimerfahrungen_in_de_anhand_der_sex_identitaet.pdf;jsessionid=E2D04807FA660332333E3B75FB02D856.intranet211?__blob=publicationFile&v=3 (посетен на 20.08.2021 г.)

7 Butler, J.. [Ed.]; издание suhrkamp 2433(1991): Das Unbehagen der Geschlechter; оригинално заглавие: Gender Trouble; Suhrkamp Verlag: p.23 ff.