Игра на пет култури

В основата на играта „Петте култури“ е културната теория на Томпсън, Елис и Уилдавски, в която културата се разбира като начин на живот (вж. Banneberg 2001, 247).

Транскултурно обучение

Играта е разработена с намерението да подчертае несъответствията между различните културни групи. Впоследствие това трябва да доведе до „самоанализ и размисъл“ (Köppel 2002, 138) – тя е класифицирана в областта на „обучението за осъзнаване на културата“ (вж. Schönhuth).

В играта на петте култури се симулират ситуации, в които при намирането на решение трябва да се вземат предвид различните културни среди. По този начин това е единица за междукултурно обучение, в която участниците се научават да прилагат теоретични съображения на практика въз основа на своя културен произход (вж. Reeb 2018). Тази учебна единица е особено полезна за подготовка за междукултурни срещи и дискусии, напр. като упражнение по културно взаимодействие за работното място, но и за частния контекст. Играта „Петте култури“ е подходяща навсякъде, където транскултурното обучение играе роля (вж. Reeb 2018).

Процедура

Сформират се пет отбора. На всеки отбор се определя културна идентичност. За да могат да се поставят на мястото си, информацията, която е от значение за успеха (или неуспеха) на планираното сътрудничество, се изписва на ролева карта. След това се симулира ситуация, в която взаимодействието между различни културни идентичности става неизбежно (вж. Reeb 2018).

Първо, екипите трябва да разработят и представят концепция за решение, която съответства на зададената култура. След това екипите трябва да работят по общо решение на проблема, което е съвместимо с различните културни идентичности (вж. Reeb 2018).

Цел на метода

Да се развие по-добра информираност за собствената и другите култури. Чрез възлагане на роли на култури, към които самият човек не принадлежи, трябва да се забележат, приемат и по-добре да се справят с начините на мислене, които произлизат от други културни идентичности. Освен това трябва да се разшири разбирането за това как различните култури оказват диференцирано въздействие върху намирането на решения на проблемите. Това дава възможност за по-добро сътрудничество при решаването на специфични за културата и междукултурни проблеми (вж. Риб 2018).

Като цяло се появява „чувствителност за „потенциали за транскултурна връзка“, т.е. възможности за това как човек може да намери подходи в собствените си културни ориентации, за да се справи с културните ориентации на другите“ (Reeb 2018).

Литература

Bannenberg, Ann-Kristin (2011): Значението на междукултурната комуникация в бизнеса. Теоретично и емпирично изследване на необходимостта и практиката на междукултурното развитие на персонала на базата на някои големи германски компании в автомобилната индустрия и индустрията на доставчиците. Касел: Университетско издателство Касел.

Кьопел, Петра (2003 г.): Подходи за оценка на културата и тяхното интегриране в междукултурното обучение. Серия Fokus Kultur Vol. 2. norderstedt: Books on Demand.

Риб, Александър: Das Fünf-Kulturen-Spiel -Transkulturelles Lernen (Културно обучение в училище). Транскултурно обучение с „Петте култури“ от Категория: Игри за междукултурно обучение. https://www.ikud-seminare.de/seminare/das-fuenf-kulturen-spiel.html [03.05.2018 г.].

Schönhuth, Michael: Das Kulturglossar. Игра „Пет култури“. http://www.kulturglossar.de/html/f-begriffe.html [28.06.2018].