Знанията на коренното население, често наричани в литературата традиционни знания, определят „знания за лечебните или други полезни свойства на биологичното разнообразие, които често съществуват от поколения в определена общност или в няколко общности и са част от културната идентичност на тези групи“ (von Hahn 2004:,7 f.). Думата „местен“ идва от латинското indu- „един“ и -genus „роден“ (вж. Duden Online). Така, събрана заедно, indigenous означава роден. Не е известно единно и най-вече правно определение на областите, върху които се разпростират знанията на коренното население, и на правата, свързани с тяхното използване. Независимо от това, то основно се отнася до областите на „медицината, селското стопанство, религията, обредите и много други“ (Дикон 2012).
Традиционни корени – цикъл
Коренните знания се считат за традиционен набор от знания, които коренните народи са натрупвали в продължение на десетилетия чрез наблюдения и опит. То играе важна роля в ежедневието и особено в дейностите, тъй като може да повлияе на решенията като сбор от знания (вж. ibid., 11). Този процес е сравним с цикъл, тъй като усвоените знания се предават отново и отново на следващите поколения (срв. Homann 2005, 24). Формата на непрекъснато предаване благоприятства разпространението, а също и адаптирането на наученото. Основната причина за това е, че предаването в голяма степен е устно и съдържанието може да се променя с помощта на езика (вж. von Hahn 2004, 9).
Според конструктивисткия подход традиционните знания, подобно на общите знания на индивида, непрекъснато се променят и се разглеждат като гъвкав конструкт. Съществуващите условия на средата оказват влияние, така че то се адаптира към съответните условия. Следователно местните знания не са твърда единица, а променлива концепция, която може да съществува в продължение на няколко века, но винаги запазва част от първоначалната си форма.
„Запазването на културната цялост“ (ibid.) е стремежът на коренните народи. Поради своята променливост е необходимо известна част от традицията да бъде запазена и защитена. „Традиционното знание е обвързано със специфичен географски и културен контекст, така че това знание не може лесно да бъде използвано извън съответната общност“ (ibid., 14). Географската обвързаност с начин на живот и същевременно с място има за последица, че местните знания стават само ограничено приложими или дори неизползваеми. Значителна част от тези знания се намират сред коренното население, което обикновено принадлежи към малцинствата в дадена популация. Те са в тясна връзка със заобикалящата ги среда.
Статут в населението
Знанията на коренното население представляват съвкупност от традиционни знания за населението, които придобиват все по-голямо значение, особено във фармацевтичната промишленост. По същия начин това се пренася и в други области. В допълнение към ползите за населението като цяло, все пак съществуват и проблеми за общностите на коренното население. Те нямат възможност да патентоват знанията си, което означава, че те не могат да се считат за ограничено знание и могат да доведат до експлоатация.
Литература
Deacon, Harriet (2012 г.): Преоткриване на историята – нематериалното културно наследство в Южна Африка.
URL: http://www.goethe.de/ins/za/prj/wom/inw/deindex.htm [02 АВГ. 2019].
Dudenredaktion (o. J.): „коренното население“ на Duden online. https://www.duden.de/rechtschreibung/indigen#herkunft [06.08.2019].
Hahn, Anja von (2004): Традиционните знания на коренното население и местните общности между правата на интелектуална собственост и публичното пространство. Beiträge zum ausländischen öffentlichen Recht und Völkerrecht 170. Berlin/ Heidelberg: Springer.
Homann, Sabine (2005 г.): Местните познания на пастирите Borana в управлението на природните ресурси: проучване на случай от Южна Етиопия. Гьотинген: Cuvillier.