Етноплурализъм

Етноплурализмът е теоретична концепция на т.нар. нова десница. Терминът произлиза от гръцкото ethnos „народ“ и латинското pluralis „множествен“ и пропагандира многообразието на народите. Терминът, въведен от Айхберг, се нарича още „расизъм без раси“. В основата на теорията е допускането за фундаментални, неизменни характеристики на групите хора. Освен това етноплуралистите подчертават, че всяка група е толкова по-силна, колкото по-сходни са членовете ѝ помежду си. Биологичната линия на аргументация отстъпва на заден план, докато се засилват по-скоро уникалните културни идентичности (вж. Kellershohn 2016, 284-286).

Етноплурализъм – културен расизъм

Това е расизъм, „който – поне на пръв поглед – вече не постулира превъзходството на определени групи или народи над други, а се „ограничава“ до утвърждаването на вредността на всяко размиване на границите и несъвместимостта на начините на живот и традициите“ (Балибар 1990, 28). Понятията „раса“ се заменят с концептуални заместители като „култура“ или „етническа принадлежност“, за да изглеждат старите понятия модернизирани. Тези термини обаче имат сходни конотации с расата, поради което в изследванията на расизма също се говори за преход от генетичен към културен расизъм (вж. Hall 2000, 11).

Хетерогенността се отрича

Според философа Етиен Балибар етноплурализмът е расизъм, „чиято доминираща тема вече не е биологичната наследственост, а неотменимостта на културните различия“ (Hall 2000, 11). Защото „позовавайки се на антропологични, етнологични и психологически открития, се подчертава обективността на многообразието и неравенството на народите – в диференциалистки смисъл“ (Lausberg 2013, 173). Вече не се пропагандира превъзходството на собствената култура или нация, а по-скоро „фиксираните културно-териториални единици […] се хомогенизират като културни кръгове. Хетерогенността в рамките на определените култури се отрича също толкова, колкото и историческите връзки и приемствеността между конструираните единици“.

Литература

Balibar, Étienne (1990): Съществува ли „неорасизъм“? In: Balibar, Étienne/ Wallerstein, Immanuel (eds.): Race, Class, Nation. Амбивалентни идентичности. Хамбург: Argument, 23-39.

Hall, Stuart (2000): Расизмът като идеологически дискурс. В: Räthzel, Nora (ed.): Theories on Racism. Хамбург: Argument, 7-16.

Kellershohn, Helmut (2016): Umvolkung. In: Gießelmann, Bente/ Heun, Robin/ Kerst, Benjamin et al (eds.): Handwörterbuch rechtsextremistischer Kampfbegriffe. Schwalbach: Wochenschau Verlag, 284-286.

Lausberg, Michael (2013 г.): Das Thema Migration in der Jungen Freiheit und der Deutsche Stimme. In: Kellershohn, Helmut (ed.): Die deutsche Stimme in der jungen Freiheit. Мюнстер: Unrast, 164-194.