Екзотика

Терминът „екзотика“ се среща в социологията, литературата и изкуството, както и в лингвистиката. В социологията, както и в литературата и изкуството, терминът екзотизъм се отнася до „открито отношение към чуждото“ (von Beyme 2008, с. 8), особено към чуждите култури. Думата произлиза от гръцкото прилагателно exotikós и означава „чужд“, „странен“ (Kuske/Czerny 1999, с. 616).

Постколониални изследвания

Терминът е използван за първи път през 1599 г., както показват постколониалните изследвания (von Beyme 2008, с. 7). Основният момент е, че съответните други култури се възприемат като „отдалечени – било то във времето, пространството или в социален план – и като различни от собствената култура“ (Kuske/Czerny 1999, с. 616). От една страна, това отношение се свързва с „разграничаване на собствената култура от предполагаемата чужда култура“ (ibid.). От друга страна, другата култура се разглежда от индивидуална гледна точка. По този начин се отразяват съответната „собствена реалност, […] желания и мечти, както и провалите, които съответното общество изисква от своите членове“. (Ibid.)

Стереотипизиране

Обикновено се разглеждат и подчертават само особеностите на чуждата култура, например „палми, пясъчни плажове, препълнени с хора базари, жени, носещи забрадки, или „брадати фанатици“ (ibid.). Поради стереотипите се отказва безпристрастен достъп до другата култура и не може да се осъществи интензивно участие или дори размисъл.

В исторически план европейската екзотика е особено значима в своята етноцентрична форма. Тук той е бил тясно свързан с колониализма. Оправданието за превъзходството на европейците по отношение на властта е, че се предполага, че те се намират на „по-високо културно ниво на развитие на обществото“ (ibid., p. 617).

Амбивалентност

Терминът се характеризира с амбивалентност. Защото, от една страна, той обхваща „положителната страна на очарованието от чуждото, което предизвиква разбиране и симпатия“ (von Beyme 2008, с. 7). От друга страна, има преди всичко „отрицателната страна на предразсъдъците, европоцентризма, империализма, расизма и сексизма“ (ibid.).

Историческо развитие

Фон Бейме разделя историческите фази на екзотизма на общо четири етапа на развитие: предмодернизъм, империализъм, класически модернизъм и постмодернизъм. (Ibid., с. 9 и сл.) „Увлечението по екзотичното има дълга история и се развива от едно изключително йерархично разбиране към „чуждите“ от други континенти до концепция за равенство, която предвижда дори хибридизация и креолизация на културите.“ (пак там, стр. 7)

Справяне със собствената

Справянето с чуждото може едновременно да включва и справяне „със собственото, със собствените нужди и обстоятелства“ (Maschke 1996, с. 9). Според Машке способността и желанието да се учим от други култури може да се разглежда като положително разширяване на собствения хоризонт, чрез което могат да се осмислят „собствените ни лични и социални модели на ред“ (ibid.). „Човек търси алтернативни възможности на културата, т.е. други концепции за света, ценности, нагласи или други форми на социално поведение, взаимоотношения и организация. Често чуждото преживява преоценка и в този процес придобива характер на модел за подражание“. (ibid.)

Лингвистика

В лингвистиката терминът „екзотизъм“ се отнася до заимстването на дадена дума. Тази заимствана дума означава в езика донор „неща и навици“ (Schmöe 2016, с. 192), които са типични за тази култура и „не са част от културната традиция в езика реципиент“ (ibid.). При употребата на тези екзотизми връзката с характерното за културата на произход е от решаващо значение. Примери за това са малайзийската дума саронг, която на немски означава бедрена пола, както и руската дума балалайка или английската каубой (ibid.).

Веднага щом чуждата вещ или навик се включи в езиковата система на езика-приемник, терминът екзотика вече не е подходящ. Пример за това е финландската дума sauna в немския език. (Вж. ibid.)

Литература

Schmöe, Friederike (2016): Exotismus. In: Helmut Glück u. Michael Rödel (eds.): Metzler Lexikon Sprache, 5th ed. Stuttgart: J. B. Metzler, p. 192.

Kuske, Silvia and Astrid Czerny (1999): Orientalism/ Exoticism. In: Christoph Auffarth, Jutta Bernard, Hubert Mohr et. al. (eds.): Metzler Lexikon Religion. Stuttgart: J. B. Metzler, pp. 616 – 619. Електронният ресурс е достъпен на адрес: https://doi.org/10.1007/978-3-476-03703-9_197.

Maschke, Annegret (1996): Екзотизъм или междукултурно обучение. Етноложки перспективи на ню ейдж и психотерапията. Изд. от Международния институт за сравнителни изследвания в областта на културната терапия. Берлин: VWB Verlag für Wissenschaft und Bildung. (= Изследователски доклади по транскултурна медицина и психотерапия, том 3).

von Beyme, Klaus (2008): The Fascination of the Exotic (Очарованието на екзотичното). Екзотиката, расизмът и сексизмът в изкуството. Мюнхен: Вилхелм Финк.