Език на тялото

Езикът на тялото е вездесъщо явление. От една страна, ние се опитваме да „разчитаме“ и тълкуваме езика на тялото на другите, а от друга – другите правят същото с нас. В междукултурната комуникация езикът на тялото е от особено значение.

Какво точно представлява езикът на тялото?

– Изражение на лицето

– Жестове (особено движения на горната част на тялото, напр. ръцете)

– Проксемика (Как спазваме дистанция? Как се движим в пространството?)

– Таксис (посока на движението, напр. контакт с очите)

– Глас (напр. мек, звучен, дълбок)

Вездесъщо явление

Всичко това е езикът на тялото. Той допълва това, което казваме, и винаги зависи от контекста. Освен това езикът на тялото е вездесъщ. В личен разговор обръщаме особено внимание на изражението на лицето. По телефона слушаме как звучи гласът на другия човек. Безброй емотикони имитират езика на тялото ни в смартфоните. Затова езикът на тялото е от голямо значение за междуличностното общуване.

Функции

Речевият учен Криста Хайлман определя общо четири функции на езика на тялото (вж. Heilmann 2009):

1. синтактична функция: с жестовете и мимиките структурираме казаното, осигуряваме разбираемост и разбираемост.

2. прагматична функция: езикът на тялото разкрива повече от думите за нашето настроение и чувства. По този начин езикът на тялото оказва влияние върху взаимодействията ни. Езикът на тялото може да събуди емоции, да разреши конфликти или да ги засили, така че да действа като усилвател.

3. семантична функция: Той посочва несъответствията на нивото на съобщението. Езикът на тялото има по-достоверно въздействие върху много хора. Затова в ежедневието винаги проверяваме как се казва нещо (в сравнение с това, което се казва).

4. диалогична функция: Кой кога говори? Това е регулаторната функция по отношение на смяната на говорещите в рамките на разговорите.

Междукултурни особености

В междукултурното общуване има и други особености. Може ли езикът на тялото да бъде правилен или грешен? Не, в най-добрия случай той може да се отклонява от определено очакване. Тези очаквания са културно оформени. Те често отговарят на това, с което сме свикнали. Затова езикът на тялото се различава значително в различните култури (но също и в рамките на една култура, вж. разликата между поколенията и субкултурите). Освен това културите се променят и се появяват нови форми (напр. младежки поздрави). В междукултурната комуникация често възникват недоразумения, защото не познаваме езика на тялото на другите култури.

Справяне с другостта

Освен това оценката на чуждия език на тялото играе важна роля. Чувстваме ли се притеснени от различието? Може би. Чуждото поведение може да се възприеме и като неправилно. „Трябва ли да говорите толкова силно?“ „Не бива да прегръщате омъжени жени!“ „Защо той яде с отворена уста и мляска с устни?“

Това, което често забравяме: Другите могат да бъдат също толкова раздразнени от нашето поведение. Какви изводи можем да направим от тези разсъждения? Необходимо е постоянно да се замисляме върху различните културни езици на тялото, за да не се превърнем в пасивна марионетка на собствената си култура.

Литература

Аргил, Майкъл (1996 г.): Език на тялото и комуникация. Наръчник по невербална комуникация. Падерборн: Junfermann.

Galli, Johannes (2008): Език на тялото и комуникация. Freiburg: Galli.

Heilmann, Christa M. (2009): Разбиране и правилно използване на езика на тялото. Мюнхен: Райнхард.