Дискриминация

Дискриминацията произлиза от латинския глагол discriminare, който означава „разделям“ и „сегрегирам“. Терминът се отнася до отделянето и унижаването на хората въз основа на индивидуални или групови характеристики (вж. Duden 2016, 149). Дискриминацията може да се разбира като „използване на групови и лични категории за създаване, оправдаване и обосноваване на неравенства“ (срв. Scherr et al. 2017, v).

От социалнопсихологическа гледна точка дискриминацията се разбира по следния начин: „От социалнопсихологическа гледна точка под дискриминация се разбира не само простото разграничаване между групите, но и неравностойното третиране на групите и на членовете на различните групи. Това включва омаловажаване, изключване от участие, заплахи за насилие и извършване на насилие. Дискриминацията може да се състои в активно нападане на членове на други групи, като се стигне до насилие. Но дискриминация е налице и когато на членовете на дискриминираните групи се отказва подкрепа“. (Wagner 2020, 2)

Форми на дискриминация

В допълнение към пряката или също така непосредствената дискриминация, която ясно се възприема като такава от засегнатите поради личностни характеристики, съществуват и други форми, които не се разпознават пряко като дискриминация (вж. Barskanmaz 2019, 216).

Пряка/непосредствена дискриминация

Пряката или непосредствената дискриминация са „индивидуално осъзнати и преднамерени дискриминационни действия или преки институционални неблагоприятни условия“ (Zick 2017, 65) срещу лица въз основа на индивидуални личностни характеристики, като например национален произход, пол, увреждане и др. Пример за пряка дискриминация е лице, което не може да получи работа поради своя национален произход или цвят на кожата (вж. Humanrights 2016).

Косвена/непряка дискриминация

Косвена или непряка дискриминация се проявява, когато дадена разпоредба или практика е формулирана неутрално и първоначално не се възприема като поставяща определени хора в неравностойно положение, но на практика проявява дискриминационни тенденции (вж. ibid.). Често непряката дискриминация не може да бъде доказана безпроблемно. Например служителите на непълно работно време (често жени) имат по-лоши шансове за повишение в дадена компания от служителите на пълно работно време (често мъже). Следователно те са обект на непряка дискриминация (вж. Humansrights 2016).

Структурна дискриминация

Структурната дискриминация е тясно свързана с институционалната дискриминация. Тя обаче се различава по „историческото и социално-структурното сгъстяване на дискриминацията, което вече не може да бъде ясно проследено до конкретни институции“. (Gomolla 2017, 148) Ако предразсъдъците прераснат в расизъм лице в лице, който на свой ред води до дискриминация на работното място и в дома, както и до насилие, говорим за структурна дискриминация. Структурният расизъм и сексизмът се концентрират особено силно, когато „се появяват дискурсивни модели и се установява култура на расизъм, която унижава мигрантите, бежанците и чернокожите или ги представя погрешно чрез стереотипни редукции“. (ibid.). Структурната дискриминация често не се разпознава, тъй като съществуващите структури обикновено не се отразяват и не се възприемат като дискриминация от засегнатите лица (вж. Humanrights 2016). Един от примерите е липсата на равенство за социалните малцинства и жените (вж. ibid.).

Институционална дискриминация

Институционалната дискриминация се проявява, когато вътрешните правила или организационните действия на институциите водят до това, че хората от определени малцинства редовно са поставяни в неравностойно положение, омаловажавани и изключвани от институцията. Механизмите на институционална дискриминация се поддържат независимо от „индивидуалните предразсъдъци или негативни намерения“ (Gomolla 2017, 134). За разлика от пряката дискриминация, институционалната дискриминация не е непременно целенасочена (вж. Voss/ Rothermund 2019, 511). Нещо повече, институционалната дискриминация не произтича от отделни лица, а от институции, които водят до това, че „мерките в образованието, икономиката и съдебната практика имат кумулативен ефект и в своята съвкупност водят до състоянието на расистка или етническа дискриминация“ (Fereidooni 2011, 24). Тази форма се проявява например в училищата, на пазара на труда, в здравеопазването, на жилищния пазар, в полицията или в правните разпоредби.

Социална дискриминация

Социалната дискриминация се изразява главно в създаване на стереотипи. Приема се, че дискриминацията има тенденция да се проявява, когато „дискриминиращите лица приемат, че техните действия са социално приети или социално желателни“ (Talhout 2019, 10). Например ислямофобските нагласи е по-вероятно да бъдат изразени, ако лицето е в „ислямокритична“ компания и смята, че дискриминационното му поведение е обществено желателно (вж. ADS 2015, 15 и сл.).

Литература

Федерална агенция за борба с дискриминацията (ADS) (2015 г.): Опитът с дискриминацията в Германия. Първи резултати от представително проучване сред засегнатите лица. Берлин: Федерална агенция за борба с дискриминацията.

Barskanmaz, Cengiz (2019 г.): Право и расизъм. Забраната за дискриминация въз основа на раса, свързана с правата на човека. Берлин: Springer.

Duden: Редакцията на издателство „Duden“ в България. Речник на произхода. Етимология на немския език. Пето издание. Том 7. берлин: Duden.

Fereidooni Karim (2011): Концепцията за институционална дискриминация. В: Училище – миграция – дискриминация. Причини за неравностойното положение на децата с миграционен произход в германската училищна система. Висбаден: Springer VS.

Gomolla, Mechtild (2017): Пряка и непряка, институционална и структурна дискриминация. In: Scherr, Albert/ El-Mafaalani, Aladin/ Yüksel, Gökcen (eds.): Handbuch Diskriminierung. Wiesbaden: Springer, 133-156.

Humanrights (2016 г.): Forms of Discrimination (Форми на дискриминация). https://www.humanrights.ch/de/menschenrechte-themen/diskriminierungsverbot/konzept/formen/ [17.03.2020 г.].

Scherr, Albert (2017 г.). Въведение: Интердисциплинарни изследвания на дискриминацията. In: Scherr, Albert/ El-Mafaalani, Aladin/ Yüksel, Gökcen (eds.): Handbook of Discrimination (Наръчник по дискриминация). Wiesbaden: Springer, I-1.

Talhout, Lisa Joana (2019): Мюсюлманските жени и мъже в Германия. Емпирично изследване на специфичния за пола опит в областта на дискриминацията. Висбаден: Springer VS.

Voss, Peggy/ Rothermund, Klaus (2019): Дискриминация по възраст в институционален контекст. In: Kracke, Bärbel/ Noack, Peter (eds.): Handbuch Entwicklungs- und Erziehungsychologie. Berlin/ Heidelberg: Springer, 509-538.

Wagner, Ulrich (2020): Discrimination between groups (Дискриминация между групите). In: Genkova, Petia/ Riecken, Andrea (eds.): Handbuch Migration und Erfolg. Психологически и социалнонаучни аспекти. Wiesbaden: Springer, 71-82.

Zick, Andreas (2017 г.): Социалнопсихологически изследвания на дискриминацията. In: Scherr, Albert/ El-Mafaalani, Aladin/ Yüksel, Gökcen (eds.): Handbuch Diskriminierung. Wiesbaden: Springer 39-58.