Десен екстремизъм

Десният екстремизъм не трябва да се разбира като единна идеология. По-скоро терминът обхваща множество различни течения, идеологически ориентации, както и организационни форми (вж. Grumke 2007, 20).

Десният екстремизъм от гледна точка на държавните институции

От гледна точка на Службата за защита на конституцията терминът десен екстремизъм обхваща онези усилия, които са насочени срещу свободния демократичен основен ред (FdGO) (вж. Jesse 2004, 9). Съответно терминът „екстремизъм“ обхваща както леви, така и десни движения. Съответно десният екстремизъм описва „десния вариант на политическия екстремизъм“ (Grumke 2007, 21).

Десният екстремизъм от гледна точка на политическите науки

В политическите науки десният екстремизъм се разбира като „доста дифузно разнородно поле от нагласи, поведение и организация“ (Gessenharter 1998, 33). Докато обществените позиции обикновено се фокусират върху екстремисткото поведение – като например извършването на дясно насилие – перспективата на политологията подчертава значението на нивото на нагласите. Милитаризмът, шовинизмът, социалният дарвинизъм, авторитаризмът, расизмът, антисемитизмът и пронацизмът се считат за компоненти на десните екстремистки нагласи (вж. Grumke 2007, 22; срв. Stöss 2000, 20 и сл.). Не е необходимо всички елементи да се появяват едновременно, за да се проявят десни екстремистки нагласи. Въпреки това може да се приеме, че „повечето елементи са в основата на това, когато човек реши да стане активен в дясноекстремистки групи или организации“ (Grumke 2007, 23). Не всяко лице, което има модел на дясноекстремистки нагласи, ги изразява и в поведението си. Затова може да се предположи, че в рамките на едно общество делът на хората със затворен дясноекстремистки мироглед е много по-голям от броя на хората, които изразяват тази нагласа в съответното поведение. Въпреки това нивото на нагласата се счита за необходима предпоставка за десния екстремизъм. Двете измерения могат да бъдат разграничени едно от друго, но само заедно те могат да представят пълноценно понятието десен екстремизъм (вж. Grumke 2007, 23; вж. Stoss 2000, 25).

Идеологически характеристики

Расизмът е основна характеристика на десния екстремизъм. Тук претенцията за универсални човешки права се отхвърля чрез допускане на расово или етично неравенство. В този контекст антисемитизмът е особено разпространена форма на расистко мислене. Друга характерна черта е шовинизмът, който описва един преувеличен национализъм, който обикновено се характеризира с враждебно отношение към други държави и народи. Особена характеристика е концепцията за етноплурализма. Приема се, че народите са равни, но не са хомогенни. Това естествено неравенство води до кризи, поради което се поставя искането „народите да бъдат изградени като етнически и културно хомогенни, да живеят отделно един от друг и да не се смесват“ (Bruns et al. 2015, 12), за да може да се гарантира „културната чистота“. Друга характерна черта на десния екстремизъм е омаловажаването или възхваляването на националсоциализма. Това включва и т.нар. исторически ревизионизъм, който върви ръка за ръка с отричането на Холокоста и германската вина във Втората световна война (вж. Grumke 2007, 24). В допълнение към тези характеристики дясноекстремистката идеология се характеризира с отхвърляне на универсалните права на човека, мултикултурализма и „ценностния плурализъм на либералната демокрация, изразен в парламентарните демократични системи“ (Grumke 2007, 25).

Нова десница

„Това, което […] се търгува в политическия дискурс като „десен екстремизъм“, се е променило толкова много с течение на времето, че […] изглежда необходима по-диференцирана терминология от преди“ (Gessenharter/ Frochling 1998, 11). В обществото е широко разпространено схващането, че десните екстремисти се проявяват като скинари, носещи ботуши Springer и склонни към насилие, и че десните екстремистки нагласи могат да бъдат сведени до проблем на малцинства, които са готови да използват насилие и които се намират в трудна житейска ситуация (вж. Bruns et al. 2015, 86). Новата десница обозначава политически спектър, който се утвърждава в края на 60-те години на ХХ век, започвайки от Франция. Тя се разглежда като противодействаща сила на така нареченото движение от 68-ма година. Съответно те са против либерализма и егалитаризма. Новите десни дейци се характеризират с това, че не са опасни в смисъл, че могат да бъдат сравнени с агресивните „нацисти-бандити“. Опасността по-скоро се крие във факта, че те се опитват да проникнат в средата на населението и да повлияят на мисленето му, като се вмъкват в обществено-политическите дискурси (вж. Mense et al. 2016, 183). По този начин те преследват целта да радикализират ценностно-консервативния център, „като трайно възбуждат недоволство срещу определени групи от населението“ (Bruns et al.2015, 14). Те се застъпват за неравенството между хората, антисемитизма, антимюсюлманския расизъм, консервативните роли на половете и за йерархичното общество (вж. Bruns et al. 2015, 86).

Литература

Bruns, Julian/ Glösel, Kathrin/ Strobl, Natascha (2015): Rechte Kulturrevolution (Културна революция). Коя и каква е днешната нова десница? Attac Basis Texte 47. Hamburg: VSA.

Gessenharter, Wolfgang (1998): Neue extreme Rechte, intellektuelle Neue Rechte und Rechtsextremismus. In: Gessenharter, Wolfgang/ Fröchling, Helmut (eds.): Rechtsextremismus und neue Rechte in Deutschland: Zur theoretischen und empirischen Neuvermessung eines politisch-ideologischen Raumes? Wiesbaden: Springer, 25-66.

Gessenharter, Wolfgang/ Frochling, Helmut (1998): Rechtsextremismus und Neue (radikale) Rechte – Einladung zu einem Dialog. In: Gessenharter, Wolfgang/ Fröchling, Helmut (eds.): Rechtsextremismus und neue Rechte in Deutschland: Zur theoretischen und empirischen Neuvermessung eines politisch-ideologischen Raumes? Wiesbaden: Springer, 11-24.

Grumke, Thomas (2007 г.): Rechtsextremismus in Deutschland. Понятие – идеология – структура. В: Glaser, Stefan/ Pfeiffer, Thomas (eds.): Erlebniswelt Rechtsextremismus. Презрение към човечеството с развлекателна стойност. Фон. Методи. Практика на превенцията. Schwalbach am Taunus: Wochenschau Verlag, 19-35.

Jesse, Eckhard (2004 г.): Форми на политически екстремизъм. В: Федерално министерство на вътрешните работи (изд.): Екстремизмът в Германия. Erscheinungsformen und aktuelle Bestandsaufnahme. Берлин, 7-24.

Mense, Thomas/ Schubert, Frank/ Widemann, Gregor (2016): От „загрижени граждани“ до борци за съпротива? – Pegida и новата десница. In: Decker, Oliver/ Kiess, Johannes/ Brähler, Elmar (eds.) (20016): Die enthemmte Mitte. AutoritÄre und rechtsextreme Einstellungen in Deutschland. 2nd ed. Gießen: Psychosozial-Verlag, 179-200.

Stöss, Richard (2000): Rechtsextremismus im vereinten Deutschland. 3rd ed. Berlin: Friedrich Ebert Foundation.