Глобализация

Глобализацията не е състояние, а процес и може да се разбира като „форма на „денационализация“, която засяга различни области като комуникация, култура, околна среда, политика и икономика“. (Starke/ Tosun 2019, 183)

„Глобализацията се отнася до световните процеси на взаимозависимост, обмен и зависимост. Средствата за комуникация и транспорт са особено важни за световните потоци от финансов капитал, стоки, технологии, хора и идеи. Фактът, че тези взаимозависимости и ефекти се възприемат и осъзнават в световен мащаб в науката и в ежедневието, е – за разлика от предишните наднационални взаимодействия – съществена характеристика на настоящата фаза на глобализацията.“ ( Kreff et al. 2011, 126) Транснационалните или трансконтиненталните производствени вериги, глобалните взаимовръзки на нациите, относителната загуба на значение на националните държави, както и всеобщата комодификация и капитализация изглеждат особено важни в този контекст (вж. Auernheimer 2015, 17).

Фази на глобализацията

Съществуват различни начини за разделяне на глобализацията на фази:

– Глобализация 1.0: нова епоха на колонизация (1492 до 1800 г.).

– Глобализация 2.0: индустриализация (от 1800 до 2000 г.)

– Глобализация 3.0: информационна епоха (от 2000 г. до днес)

Първата фаза се характеризира с откривателски пътешествия, разрастване на световната търговия и печатарската преса. Втората фаза включва Американската и Френската революция и изобретяването на парната машина и железопътния транспорт. Глобализацията 3.0 се характеризира преди всичко със световната мрежа и безжичния и кабелния пренос на данни (вж. Mäder 2018, 6).

Друг вариант на подразделяне на глобализацията е да се прави разлика между предколониална, колониална и настояща фаза на глобализацията (вж. Gingrich 2011, 126).

Глобализацията като процес

Глобализацията е

– перцептивен феномен, което означава, че светът (реципрочност) става „видим“, както и че всичко се вижда от всички и всеки. Този процес се характеризира основно с електронно усилване. Така например хората възприемат пейзажите на други държави или научават нови културни традиции. Тази „видимост“ е решаваща причина за нови миграционни движения.

– Феномен на взаимодействието: Все повече взаимодействия се осъществяват в международен план. Те си влияят взаимно и включват не само стоки и услуги, но и мода, филми, изкуство, музика, храна и т.н. Навиците, като например храненето, се възприемат или променят. Културите на жизнените пространства вече не се ограничават само до собствената държава, а са достъпни и за други държави.

– Феномен на взаимовръзката: Ако структурите на взаимодействието се утвърдят, възниква феномен на взаимовръзката. Доминиращите актьори (напр. държавите) губят държавната си независимост, вече не са автономни „субекти“ ( Prisching 2019, 403). Нещо повече, техният суверенитет е поставен под въпрос от процесите (вж. ibid., 403).

 

5 Измерения на глобализацията

Глобални екологични въздействия

– Икономика на околната среда: Екологичните кризи поставят нови предизвикателства не само пред държавата, но и пред всички останали държави. Например недостигът на природни ресурси, нарастващият трафик или дори изменението на климата са проблем за всички държави, чиито последици са широко разпространени в световен мащаб (вж. Preyer 2018, 309).

– Екологично равновесие: Трябва да се установи баланс и координация между „изискването за ефективност като социална норма и социалното равновесие при използването на околната среда“ ( пак там, 310).

Културна глобализация

– Конкуренция на интерпретациите: Достъпът до други култури създава „глобален пазар на културни асоциации, които се конкурират за членове със своите обещания за изкупление“. (Ibid., 311)

– Глобална дифузия: нови форми на съществуваща практика се рекомбинират, така че глобализацията води до нов синкретизъм (вж. ibid., 311).

Икономическа глобализация

– Отваряне на пазара: свързването в мрежа на производството, услугите и маркетинга от страна на глобалните участници води до отваряне на нови пазари (срв. ibid.).

– Създаване на мрежи: Създаването на мрежи от комуникационни технологии е глобално. Приема се, че „глобалната икономическа система по своята структура и функции се състои от сегменти на икономически сектори, региони и държави“( ibid., 312).

Политическа глобализация

– Глобално управление: Глобални проблеми като болести или замърсяване на околната среда означават, че те трябва да бъдат регулирани на международно равнище. В този контекст глобалното управление не е световно правителство, а „непряка политика“ (Willke 2002 (FN 307)), която се занимава със справянето с проблемите (вж. Preyer 2018, 314).

– Глобално управление: В глобализираното общество няма субект, който да може да поеме задачите на глобалното управление. Нереалистично е даден актьор да институционализира законодателството (вж. ibid., 315).

Глобализация на социалната комуникация чрез съвременните комуникационни технологии

– Дигитална медийна мрежа: Дигитализацията води до глобален обмен на информация помежду им без контрол от страна на държавни организации. Този обмен би могъл да доведе до „промяна в разбирането ни за социалното, но също така и за историята и съзнанието“ (ibid., 316).

– Посреднически сектор: Съвременните комуникационни технологии се наричат още посреднически сектор, „чрез който възникват нови форми на икономическо сътрудничество на организация, комуникационни структури и взаимно социално наблюдение“. (ibid., 316) Само чрез тях възниква глобална система за комуникация (вж. ibid.).

 

 

Литература

Ауернхаймер, Георг (2015 г.): Измерения на глобализацията. Въведение. Schwalbach: Wochenschau Verlag.

Duden Wirtschaft von A bis Z (2016 г.): „Глобализацията на световната икономика“: Grundlagenwissen für Schule und Studium, Beruf und Alltag. 6th ed. Mannheim: Bibliographisches Institut.

Kreff, Ferdinand et al. (2011): Lexikon der Globalisierung. Bielefeld: Transkript.

Mäder, Olaf B. (2018): Controlling klipp & klar (Контролиране на клип и клар). Wiesbaden: Springler Gabler.

Прейер, Герхард (2018 г.): Социологическа теория на съвременното общество I. Изследвания на теорията на членството. Второ издание. Висбаден: Springer VS.

Prisching, Mafred (2019): Глобализацията от гледна точка на културната социология. In: Moebius, Stephan/ Nungesser, Frithjof/ Scherke, Katharina (eds.): Handbuch Kultursoziologie, vol. 3: Theorien – Methoden – Felder. Wiesbaden: Springer VS, 401-422.

Starke, Peter/ Tosun, Jale (2019): Globalisation and Diffusion (Глобализация и разпространение). In: Obinger, Herbert/ Schmidt, Manfred G. (eds.): Handbuch Sozialpolitik. Wiesbaden: Springer VS, 181-203.

Willke, Helmut (2002 г.): Dystopia. Изследвания върху кризата на знанието в съвременните общества. Франкфурт на Майн: Suhrkamp.