Включване

Съществуват различни дефиниции или области на приобщаване. Що се отнася до латинския произход на думата, включването идва от includo „затварям, ограничавам“ (вж. Pons). Включването се разглежда като противоположност на изключването или като разширение на термина интеграция (вж. Rohrmann 2014, 163).

Интеграция и изключване

Според речника на Дюден изключването се отнася до изключване или изключване. Интеграцията се определя като включване или свързване на различни лица или групи в социална и културна единица. Интеграцията се използва и като синоним на включването, тъй като последното не е било толкова силно застъпено в миналото. Въпреки това съществуват значителни различия. Въпреки че интеграцията означава приобщаване, остава известна дистанция, която разграничава лицата с определени характеристики от другите. Съществува разграничение между типа „нормален“ и типа „различен“ (вж. Grimm/ Meyer/ Volkmann 2015, 146). Например, едно приобщаващо училище приема деца с увреждания, но не се адаптира към техните специални нужди (срв. Grimm/ Meyer/ Volkmann 2015, 145 и сл.).

От друга страна, приобщаването означава включване на всички лица – без значение от какъв пол или етническа принадлежност са, или дали са с физически или умствени увреждания. В едно хетерогенно общество всички са равни. Не съществува „нормален“ или „различен“ тип, установен от обществото. В примера с училището това означава, че старите, традиционни структури се разрушават и нуждите на всички се удовлетворяват индивидуално (вж. Grimm/ Meyer/ Volkmann 2015, 145).

Приобщаване и педагогика

Педагогиката на приобщаването е свързана с това, че децата със и без увреждания учат заедно в масовите детски градини и училища. Това трябва да се разшири и до съвместната работа в зряла възраст. Могат ли обаче децата с увреждания – умствени или физически – да учат по същия начин като децата без увреждания?

Фойзер дефинира педагогиката като приобщаваща педагогика, която учи, възпитава и обучава – като проявява справедливост към всеки индивид и без да изключва или маргинализира учениците (вж. Фойзер 2005, 134). Самото посещаване на общообразователно училище не представлява приобщаване за дете с увреждане, тъй като то е интегрирано само външно, но продължава да бъде изключено вътрешно (психологически/психически). Feuser цитира клетката на Guarino около главата на детето като нагледен пример за това (вж. Feuser 2005, 168 и сл.).

Следователно учениците са хетерогенни хора в интегративна единица, които учат заедно в сътрудничество помежду си (вж. Feuser 2005, 173). В обобщение, интегративната или приобщаващата обща педагогика следователно се състои в това, че „всички деца и ученици играят, учат и работят в сътрудничество помежду си на съответните нива на развитие според моментните си компетенции за възприятие, мислене и действие в ориентация към „следващата зона на тяхното развитие“ върху и с общ обект“ (Feuser 2005, 174).

Включването в социологията

Концепцията за нация придобива значение най-вече през XIX и XX век, когато конкретно по отношение на Германия се засилват и в крайна сметка се налагат стремежите и копнежите за единна и обединена държава. Трябвало да се премине от смесица от княжества към Германия като нация.

В този смисъл нацията има приобщаваща функция, основана на езика и общата култура, чрез включването или обединяването ѝ в голямо цяло.

В същото време нацията има изключителен характер, тя служи за изключване на други държави/нации, което е в основата на успеха на термина (вж. Stichweh 2005, 42 f.). Понятието нация обаче не винаги е имало изключителен характер спрямо имиграцията; по-скоро в миналото, както и днес, то е служило за разграничаване на други държави и същевременно е имало задължителен характер за поданиците спрямо държавата.

В началото на модерната епоха имиграцията е била желана; тя се е разглеждала като придобиване на нови субекти и по този начин на нови ресурси. От друга страна, емиграцията е била силно възпрепятствана (вж. Stichweh 2005, 41). От XIX и XX в. нататък това се променя. Правото на емиграция придобива все по-голямо значение, но имиграцията става все по-трудна поради възхода на националсоциалистическите идеи и осъзнаването на нарастващия недостиг на пространство и ресурси (срв. Stichweh 2005, 152).

Това доведе до формирането на глобално общество, състоящо се от национални държави, които се стремят към благоденствие във вътрешен план, но умишлено създават дисбаланс във външен план, за да се отделят и да се конкурират помежду си. Следователно мигрантите са заплаха за всеки индивид от тази държава на благоденствието по отношение на неговия дял от това благоденствие. Тази затвореност на благосъстоянието се подсилва от културата и етнизацията на нейните членове, като се подчертава тенденцията за нейното затваряне (вж. Stichweh 2005, 152 и сл.).

От друга страна, държавата е резонансът на националното обединение, възможността за пълноценно включване, не непременно на социална, а на правна основа, като например разширяването на бракоразводното право през 60-те години на ХХ век, равните избирателни права за всички или задължителното образование и военна служба. Първоначално това е последвано от фаза на приобщаване, която дава възможност за участие. В по-нататъшния ход, както и в настоящия момент, в който участието се възприема и като принуда, тъй като индивидът е изтласкан на заден план, може да се забележи тенденция към свобода на неучастието. В резултат на това понятието за нация губи допълнително значение (срв. Stichweh 2005, 43).

Еднакво заплащане за еднакъв труд – икономическо изключване

Последиците от икономическото изключване върху личния и социалния живот ще бъдат показани на примера на заплащането на труда според пола на пазара на труда.

На първо място трябва да се каже, че икономическото изключване не се основава на липсата на ефективност, а на социалните резултати от разпределението на властта и ресурсите (срв. Schönpflug 2009, 88).

Отношенията между половете са възникнали в резултат на социални йерархии, които са консолидирани в разделението между публични и частни действия, т.е. доходна заетост и домашен труд. И дори ако жените могат да се освободят от задачите на домашния труд, често това става само на непълно работно време, те често се идентифицират с ролята на майка или на детегледачка, което оказва влияние върху професионалното им поле. Освен това жените са изключени от високите позиции в науката, политиката и икономиката, които са свободни от всякакво влияние или власт (вж. Hanappi- Egger/ Hofmann 2005). По този начин жените остават ограничени в начина си на живот и самостоятелността си поради липсата на признание, което в социален план върви ръка за ръка с по-високите икономически позиции.

В обобщение, изключването е причината за необходимостта от включване.

Литература

Duden: „За да се гарантира, че жените ще се справят с проблемите на жените, трябва да се обърне внимание на това, че те не могат да се справят с проблемите на жените. Онлайн речник на Duden. https://www.duden.de/suchen/dudenonline/integration [16.12.2018].

Duden (2006): Die deutsche Rechtschreibung. 24-то издание. Mannheim: Bibliographisches Institut.

Feuser, Georg (2005): Children and young people (Деца и младежи с увреждания). Между интеграцията и сегрегацията. Второ издание. Darmstadt: Wissenschaftliche Buchgesellschaft.

Grimm, Nancy/ Meyer, Michael/ Volkmann, Laurenz (2015): Преподаване на английски език. Тюбинген: Narr Francke Attempto.

Isop, Utta/ Ratkovic, Viktorija (eds.) (2011): Living Differences (Живи различия). Културологични изследвания и джендър критични перспективи за включване и изключване. Билефелд: транскрипт.

Понс. Онлайн речник. https://de.pons.com/%C3%BCbersetzung? q=includo&l=dela&in=la&lf=la [16.12.2018].

Rohrmann, Eckard (2014 г.): Включване? Включване! Критични бележки относно настоящия дебат за приобщаването и концепцията за умерено приобщаване. In: Soz Passagen 6, 161-166.

Stichweh, Rudolf (2005 г.): Inklusion und Exklusion. Изследвания в областта на социалната теория. Билефелд: транскрипция.