Бягство

Бягството описва бягството от житейска ситуация, която се възприема като неприятна или застрашаваща, в която се търси защита или убежище (вж. Wahrig 2011, 534).

Женевска конвенция за бежанците

Международното право прави разлика между хора, които са принудени да бягат поради определени външни влияния, и хора, които напускат родната си страна по собствено желание в търсене на по-добри житейски перспективи. Съгласно член 1А от Женевската конвенция за бежанците едно лице се счита за бежанец, ако „се намира извън страната поради основателни опасения от преследване по причини, свързани с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения“ (ВКБООН 2017 г., 2). В много повече от 120 държави това определение на Конвенцията е признато за приложимо международно право.

Война и преследване

Хората напускат домовете си по най-различни причини. Основната причина за бягство е войната и преследването. В повечето случаи това са вътрешни граждански войни, при които се водят жестоки властови и политически конфликти между централните правителства и въоръжената опозиция или съперничещи си милиции. През последните десетилетия милиони хора по света са избягали от такива войни или са били разселени като етнически малцинства. Тези войни се различават от класическите войни. Новите войни се водят между групи от населението в рамките на една държава. За разлика от войните, които преследват преодоляването на противниковата армия, новите войни са насочени директно срещу цивилното население. „Въпреки че при тях […] е засегната само една държава, те често предизвикват трансгранични бежански потоци“ (Heintze 1999, 59).

Бедността и гладът като причина за бягство

Освен това бедността, особено масовата бедност, се счита за структурна причина за бягство. В този контекст гладът играе важна роля. Въпреки че в света има достатъчно храна, за да се изхрани цялото население, все повече хора умират от болести, свързани с храненето. Бежанците от бедност са хора, „които бягат или тръгват да търсят по-добри условия на живот поради икономическия упадък на държави или региони“ (Eid 1999, 70). По правило бягството от бедността се осъществява на няколко етапа. Първо, хората напускат родните си места, които им предлагат недостатъчни или никакви възможности за живот. След това те се преместват в най-близкия град в собствената си страна. След това се преместват в съседни градове, съседни щати и други южни региони. Ако не им се предлагат никакви перспективи за осигуряване на живот, те търсят убежище в страните от Севера в търсене на работа и финансови средства за препитание (вж. Eid 1999, 70).

Нарастването на населението като причина за бягство

Друга причина за бягството е нарастването на населението в световен мащаб, което води до влошаване на условията на живот. Въпреки че някои западни индустриални страни имат по-голяма гъстота на населението от някои развиващи се страни, нарастването на населението представлява голямо предизвикателство най-вече за развиващите се страни. В сравнение с гъстотата на населението си те разполагат с твърде малко ресурси, за да живеят достойно (вж. Eid 1999, 76).

Нарушаване на правата на човека

Универсалните права на човека включват правото на зачитане на живота, забраната на робството, робството и изтезанията, защитата срещу произволно лишаване от свобода и забраната на дискриминацията на расова и религиозна основа (вж. Maier-Borst 1999, 97). Нарушаването на тези права на човека често кара хората да търсят сигурност в други области.

Екологични бежанци

В допълнение към войната и преследването, глада и бедността и нарушенията на човешките права, влошаването на околната среда също се счита за причина за бягство. Прекомерното замърсяване на околната среда може да направи засегнатите райони негодни за отглеждане или дори необитаеми. Най-известният пример за това е изоставената до голяма степен околност на ядрения реактор в Чернобил, Украйна. Но остатъците от пестициди или отлагането на замърсители също могат да направят дадена страна непригодна за живеене. Много повече екологични бежанци се създават от пълзящото влошаване на околната среда, което върви ръка за ръка с предотвратяването на използването на природните ресурси. Причинените от човека природни бедствия, като например изменението на климата, също могат да направят районите непригодни за живеене, така че бягството често е единственото решение (вж. Biermann 1999, 87 и сл.).

Литература

Biermann, Frank (1999): Stirbt die Natur, flieht der Mensch. Унищожаването на околната среда като причина за бягство. In: Hutter, Franz-Joseph/ Mihr, Anja/ Tessmar, Carsten (eds.): Menschen auf der Flucht. Opladen: Leske + Budrich, 87-95.

Eid, Uschi (1999 г.): Poverty, hunger, overpopulation (Бедност, глад, пренаселеност). In: Hutter, Franz-Joseph/ Mihr, Anja/ Tessmar, Carsten (eds.): Menschen auf der Flucht. Opladen: Leske + Budrich, 69-86.

Heintze, Hans-Joachim (1999): Kriege, Flucht Vertreibung. In: Hutter, Franz-Joseph/ Mihr, Anja/ Tessmar, Carsten (eds.): Menschen auf der Flucht. Opladen: Leske + Budrich, 59-68.

Maier-Borst, Michael (1999 г.): Нарушенията на правата на човека като причина за бягство. In: Hutter, Franz- Joseph/ Mihr, Anja/ Tessmar, Carsten (eds.): Menschen auf der Flucht. Opladen: Leske + Budrich, 97-112.

ВКБООН (2017 Г.): Конвенция за статута на бежанците от 1951 г. Протокол за статута на бежанците от 31 януари 1967 г.: https://www.uno- fluechtlingshilfe.de/uploads/media/GFK_Pocket_2015_01.pdf [26.03.2020].

Wahrig, Gerhard (2011 г.): Wahrig Deutsches Wörterbuch. 9-то издание. Гютерслох/ Мюнхен: Wissen Media.