Асимилация

Терминът „асимилация“ означава приближаване към дадена държава или присъединяване. От латинското assimilatio може да се извлече, че нещо се прави подобно или адаптирано (вж. Duden 2013). Тази асимилация може да се открие в много контексти. Например терминът може да бъде споменат в хода на аклиматизацията. Хората, които пътуват в далечни страни, трябва първо да се адаптират към новите външни условия. Това включва промяната на времето, температурата и условията на осветление (вж. Spektrum.de 2018). Асимилацията може да се открие и в контекста на лингвистиката, биологията, психологията на обучението и културата.

Асимилацията в контекста на психологията на ученето

В своята теория Жан Пиаже се занимава с когнитивното развитие на децата. По този начин той се занимава с два кратки процеса. От една страна, той описва приспособяването, което описва способността за промяна на учебното поведение. Второ, асимилацията е включването на нов опит в съществуващите схеми. Съществуващите вече знания се използват за класифициране на новите външни стимули в познати модели и за придаване на сходство на определени ситуации. В този процес възприятието може да се промени до такава степен, че да се овладее конкретната ситуация (вж. Hoppe-Graff 2014, 150-152).

Пример за усвояване е дете, което за първи път иска да ритне медицинска топка във вратата. Детето вече има опит в ритането на футболна топка, като рита топката с крак. В резултат на това топката се втурва към планираната цел благодарение на своите характеристики. Детето знае, че топката е преместена чрез силата си. Въз основа на този предишен опит детето постепенно адаптира прилагането на сила към медицинската топка, така че тя да достигне целта след ритник.

Асимилация в културен контекст

Както и при приспособяването, асимилацията се намира в културен контекст. По-конкретно това означава „адаптирането на членовете на малцинственото общество към стандартите, спецификациите, кодексите на поведение и нормите на мнозинството“ (Hoesch 2018, 82). Тук често се има предвид изоставянето на културната, религиозната и етническата идентичност. В изследванията на асимилацията този възглед с негативните му конотации е спорен и понастоящем не е решен по-точно. Политиките на асимилация обаче са реални, тъй като групите от населението често са насилствено асимилирани (вж. Hoesch 2018, 82 и сл.).

Вследствие на това асимилацията придобива отрицателна конотация. Ето защо в обществените дебати често се говори за интеграция, въпреки че се има предвид процесът на асимилация. Често могат да се намерят примери за насилствена асимилация по политическа воля. Например канадското правителство „принуждава около 150 000 деца от инуитски и метиски произход да посещават училища-интернати между 1874 г. и 70-те години на ХХ век“ (Hoesch 2018, 83), така че тези деца са отделени от семействата си и изолирани от културата, от която произхождат.