Акултурация

Терминът „акултурация“ е съставен от латинските термини ad „към“ и cultura „култура“ и може да се преведе като въвеждане в дадена култура (вж. Ammon 2010, 55). Той е въведен по време на колонизацията от британски и северноамерикански културни антрополози, за да опише последиците от контакта между две чужди култури. Акултурацията означава възприемане на елементи на предишна чужда култура от индивид, група или общество. Могат да бъдат възприети знания, ценности, норми, интуиции, умения, техники, навици, идентификации, убеждения, готовност за действие, реално поведение, но най-вече език. Това е процес на учене, характеризиращ се с интернализация, подражание и учене от модела, който се предизвиква главно от завоевания, колонизация, миграция, туризъм, научни контакти или търговски отношения. Прекият контакт с чужди култури е задължителен за акултурацията.

Видове акултурация

Могат да се разграничат четири вида акултурация: едностранна, реципрочна, пълна и частична акултурация. Докато едностранната акултурация описва само едностранното приемане на чуждата култура, реципрочната акултурация означава двустранно приемане на чуждата култура. Освен това се прави разграничение между пълна акултурация, при която една култура приема всички елементи на друга, чужда култура и резултатът е асимилация, и частична акултурация, при която само частични елементи на чуждата култура се интегрират в съществуващата култура. При частичната акултурация често се наблюдава разделяне на части, т.е. интегриране на елементи от определени области.

Освен това акултурацията може да се разграничи по отношение на когнитивно, социално, структурно и идентификационно измерение. Когнитивното измерение включва придобиването на знания и умения, социалното измерение – установяването на социални отношения между културите, структурното измерение – заемането на определени позиции в обществото, а идентификационното измерение – възприемането на ценности и идентификации (вж. Esser 2018, 4).

Според Есер мултикултурните общества са резултат от неуспешна асимилация и съответно неуспешни процеси на акултурация: „Интеграцията без етническо разслоение и без етническо разделение на труда винаги предполага определена структурна асимилация и свързаните с нея процеси на акултурация в други области“ (Esser 2018, 5).

Според Есер етническите конфликти възникват предимно като реакция на културния контакт, когато дадена социална организация зависи от съществуването на определени елементи на своята култура и когато културната идентичност на групата или обществото би била загубена с акултурацията (вж. Esser 2018, 6).

Литература

Ammon, Ulrich (2010): Akkulturation. In: Glück, Helmut (Hrsg.): Metzler Lexikon Sprache. 4. Aufl. Stuttgart: J. B. Metzler.

Esser, Hartmut (2018): Akkulturation. In: Kopp, Johannes/ Steinbach, Anja (Hrsg.): Grundbegriffe der Soziologie. 12. Aufl. Wiesbaden: Springer.