Leitkultur (водеща култура)

Терминът „Leitkultur“ (водеща култура) възниква в хода на политическите дебати за интеграцията (Novak, 2006, 17). Той е въведен през 1996 г. от политолога Басам Тиби. Според Тиби европейската ръководна култура се основава на западната либерална ценностна система, която се основава на „демокрацията, секуларизма, просвещението, правата на човека и гражданското общество“ (Tibi, 2000, 154). В хода на политическите дебати относно имиграционната политика терминът неведнъж е бил обсъждан критично. В този процес терминът придобиваше все по-политически характер.

От термин към политически въпрос

В една статия в „Зюддойче цайтунг“ през 1998 г. политикът от ХДС Йорг Шьонбом използва термина „Leitkultur“ като пряк контраст на „мултикултурно“ и като опит за дефиниране на националната идентичност (вж. ZIELCKE, SZ, 1998). Йорг Шьонбом приема, че чужденците отказват да се интегрират, и вижда въвеждането на Leitkultur като задължително условие за защита на ценностите на германския основен закон (вж. Kowitz, SZ, 1998).

През октомври 2000 г. Фридрих Мерц, тогава лидер на парламентарната група на ХДС, възприема този термин и настоява за правила за имиграция и интеграция, а в хода на това и за единна „либерална немска Leitkultur“ (водеща култура) за Германия, тъй като само по този начин интеграцията може да функционира (Merz, Die Welt, 2000). В резултат на това терминът „Leitkultur“ се свързва с консервативен мироглед и съответната миграционна политика (EBD, SZ, 2000). По същия начин терминът се тълкува и като антитеза на мултикултурата.

Подновен подем в дебата за Leitkultur

Бежанската криза през 2015 г. даде нов тласък на въпроса за Leitkultur. През 2017 г. Томас дьо Мезиер (тогава федерален министър на вътрешните работи) написа каталог от 10 точки за Leitkultur в Германия, с което предизвика подновен дебат (de Maizière, Bild am Sonntag, 2017).

Идеята за дефинирана Leitkultur като насока за имигрантите беше приета особено добре в силно консервативните до десни лагери. Така например парламентарната група на AfD в парламента на провинция Тюрингия публикува документ с позиция на тема „Leitkultur, Identität und Patriotismus“ (водеща култура, идентичност и патриотизъм), в който например призовава „защитата и насърчаването на германската водеща култура да бъдат включени като държавна цел в конституцията на Тюрингия и основния закон“ (AfD parliamentary group, position paper: Leitkultur, Identität und Patriotismus, 2018).

Правна регулация по отношение на Leitkultur не може да бъде приложена на федерално ниво. Основната идея за Leitkultur обаче беше включена в някои закони на държавно ниво, като например „Баварския закон за интеграция“, според който радио- и телевизионните корпорации трябва да „допринасят за преподаването на немски език и Leitkultur“ (FAZ, 2019).

Дебатът за Leitkultur покълва отново и отново в медиите. Филип Амтор (ХДС) например се опита да създаде дебат за „Leitkultur“ с есето си „В добра форма? Unser Land braucht eine Leitkultur-Debatte“ (срв. Amthor, 2020, с. 5 и сл.) Филип Амтор (ХДС) се опита отново да подтикне към поставяне на въпроса за Leitkultur във фокуса на вниманието.

Критиката на „Leitkultur

Самият Басам Тиби оценява двата обществени дебата за германската Leitkultur (2000-2017 г.) като неуспешни (bpb.de, Tibi, 2017). Той критикува, че терминът му „Leitkultur“ се използва без консенсус за неговите трудове и по този начин „се [предполагат] неинформирани неща“(bpb.de, Tibi, 2017).

Освен това съществуването на Leitkultur е решително оспорвано и принципно отхвърляно от много политици. Те предпочитат да призоват към разбиране на ценностите и нормите, представени от Основния закон, като например равенството или свободата на мнението (bpb.de, 2020). В хода на това комисарят по интеграцията (от 2017 г.) Айдан Йозугуз (SPD) коментира: „…защото една специфично германска култура, извън езика, просто не може да бъде идентифицирана […]. Конституционните норми на Основния закон осигуряват нормативната рамка за съвместното съществуване на гражданите […]“ (Özuoguz, Tagesspiegel Causa, 2017 г.).

И накрая, след почти 20-годишни дебати за Leitkultur, възниква въпросът дали той има смисъл. Рупрехт Поленц (ХДС), например, коментира следното: „Човек всъщност би могъл да научи от всички тези дебати, че те всъщност не са целесъобразни. Трябва да насърчаваме културата на съвместно съществуване.“ (Polenz, Deutschlandfunk, 2017).

Международна перспектива

И в международен план дискусиите за съответната Leitkultur все повече се разпалват. Такъв е случаят и в САЩ, където в продължение на векове имигрантите е трябвало да се адаптират към добре познатата, бяла и протестантска доминираща култура. Въпреки това американското общество преживява структурни промени поради нарастващата имиграция на латиноамерикански граждани. По този начин познатата водеща култура неизбежно претърпява промяна.

Тази промяна отново и отново е обект на силни дебати, тъй като както либералните, така и политически консервативните политици проявяват все по-голям интерес към новите имигранти като политическа сила във видимо свиващата се електорална общност (вж. Wergin, Die Welt, 2015).

По подобен начин дебатът за Leitkultur отново и отново играе важна роля и в Католическата църква. Папа Франциск например коментира: „Ние нямаме християнска Leitkultur, вече няма такава! Ние вече не сме единствените, които формират културата, и не сме нито първите, нито най-слушаните“ (FAZ, 2019). Главата на Църквата призовава за завръщане към Католическата църква и за по-милосърден подход към бежанците като християнска водеща култура (срв. Zeit online, 2019).

Литература

Парламентарната група на AfD в парламента на провинция Тюрингия: Позиционен документ: Leitkultur, Identität, Patriotismus. Ерфурт, 2018 г.

AMTHOR, Philipp: В добра форма? Страната ни се нуждае от дебат за Leitkultur, в: Hauptmann, Ralph &. Brinkhaus, Mark: Eine Politik für morgen, Die junge Generation fordert ihr politisches Recht. Freiburg, Herder Verlag, 2020 г., стр. 5-6

KOWITZ: Страхът от преобръщане. В: SZ от 02.09.1998 г.

NOWAK, Jürgen: Leitkultur und Parallelgesellschaft – Argumente wider einen deutschen Mythos. Frankfurt a.M., 2006 г. стр. 17

PAUTZ, Hartwig: Die deutsche Leitkultur: Eine Identitätsdebatte. Новата десница, неорасизмът и усилията за нормализация. Щутгарт, 2005 г.

Tibi, Bassam,: Европа без идентичност? Кризата на мултикултурното общество. btb. 2000. p. 154

ZIELCKE: Чужденци, когато се срещнем. В: SZ от 27.06.1998 г.

Списък на източниците

Федерално министерство на вътрешните работи, за строителството и вътрешните работи (2017), Leitkultur für Deutschland – Was ist das eigentlich?

https://www.bmi.bund.de/SharedDocs/interviews/DE/2017/05/namensartikel-bild.html

[последно посещение на: 18.08.2020 г.]

Федерална агенция за гражданско образование (2020 г.), Leitkultur: https://www.bpb.de/nachschlagen/lexika/das-junge-politik-lexikon/161369/leitkultur