Der Begriff setzt sich aus dem lateinischen ‚lingua‘ für ‚Zunge‘ oder ‚Sprache‘ sowie ‚franca‘ zusammen, dass entweder als ‚frei‘ oder ‚offen‘ zu verstehen ist oder, in Rückführung auf die erste nachweisbare Lingua Franca, als ‚fränkisch‘ übersetzt werden kann (Vgl. Bußmann 2008, 408). Wortwörtlich ist also unter Lingua Franca eine ‚freie Sprache‘ zu verstehen, die als „Vermittlungssprache in multilingualen Sprachgemeinschaften“ (ebd.) genutzt wird, wobei der Begriff lediglich ihre Sprachfunktion beschreibt (Vgl. Meierkord u. Knapp 2002, 10). Lingua Francas fungieren also als Brücken- bzw. Umgangssprachen zwischen zwei oder mehr Sprecher*innen, die keine gemeinsame Erstsprache teilen (Vgl. Mauranen 2018, 7).
Englisch
Englisch gilt dabei wohl als prominenteste und am meisten gesprochene Lingua Franca unserer Zeit, doch auch Russisch als übergreifende Lingua Franca in ehemals sowjetischen Staaten sowie Arabisch als gemeinsame Lingua Franca des Islam sind hier beispielhaft für weit verbreitete natürliche Sprachen in Funktion einer Lingua Franca zu nennen (Vgl. Bußmann 2008, 408). Doch nicht nur sogenannte Weltsprachen, also Sprachen die von einer großen Anzahl Menschen auf der Welt als Erst-, Zweit oder Fremdsprache gesprochen werden, können als Lingua Franca genutzt werden; es gibt keinerlei Restriktionen, welche Sprachen oder Dialekte als Lingua Francas verwendet werden können. Dies können ebenso tote Sprachen wie Latein oder Altgriechisch sein (Vgl. Mauranen 2018, 7f.) oder es bilden sich Pidginsprachen als Lingua Francas in „sprachlichen Notsituationen“ heraus, wenn es zwischen den beteiligten Sprecher*innen keinerlei gemeinsame Sprachkenntnisse gibt (Bußmann 2008, 532). Auch gab es bisweilen Vorstöße, spezielle Kunstsprachen für die globale Völkerverständigung zu entwickeln, wie bspw. Esperanto als bekannteste dieser Art, die bereits im 19. Jahrhundert als „Welthilfssprache“ mit stark vereinfachter Aussprache und Grammatik konzipiert wurde (Bußmann 2008, 157f.). In der Funktion der Lingua Franca wird zwischen zwei Definitionen unterschieden: Zum einen wird eine „echte Lingua Franca“ als Brücken-/Verkehrssprache definiert, wenn keine*r der Sprecher*innen diese Sprache als Erstsprache spricht. Der weitere Lingua Franca Begriff schließt auch Sprachsituationen zwischen Muttersprachler*innen und Nicht-Muttersprachler*innen ein, wobei dies dann als „asymmetrische Verwendung“ verstanden wird (Ammon 2001, 34).
Kritik
Hier schließt sich auch eine Kritik der Verwendung von Lingua Francas an, da einige Linguist*innen postulieren, dass so das Kulturgut der natürlichen Sprachen verloren ginge, weil Lingua Francas immer eine stark deduzierte Form der ursprünglichen Sprache darstellen würden (Vgl. Meierkord 2002, 109). Auch wird kritisiert, dass Sprecher*innen oftmals über unterschiedliche Kompetenzen in der jeweiligen Lingua Franca verfügen und es so zu Diskrepanzen bei der Ver- und Entschlüsselung der Botschaften kommen kann (Vgl. ebd., 112).
Geschichtliche Entwicklung
Wie eingangs erwähnt, lässt sich Lingua Franca aber auch als ‚fränkische Sprache‘ übersetzen, was auf die „Sprache der ‚Franken‘ [als] älteste nachweisbare […] Verkehrssprache“ zurückzuführen ist, die im Mittelalter zur Zeit der Kreuzzüge gesprochen wurde und durch „Kontakt zwischen westeuropäischen Christen mit türkischen und arabischen Moslems entstanden ist“ (Bußmann 2008, 408; Vgl. Meierkord u. Knapp 2002, 9). An anderer Stelle wird bereits Latein als erste kontinentalübergreifende Lingua Franca zur Zeit des römischen Reiches benannt, die zeitlich gesehen bis ins Mittelalter fortdauerte (Vgl. Schendl 2016, 124). Daraus ergibt sich, dass Lingua Francas geschichtlich gesehen dort entstanden und genutzt wurden, wo ein Handelswille zwischen unterschiedlichen Stämmen oder Ethnien vorzufinden war (Meikerkord u. Knapp 2002, 10). Weiterhin trug der Kolonialismus ab dem 15. Jahrhundert erheblich zur Sprachverbreitung und Entwicklung zahlreicher Pidginsprachen bei (Vgl. ebd.). So verbreitete sich auch Deutsch durch sowohl koloniale als auch „regionale Expansion von Muttersprachlern des Deutschen“ in und außerhalb Europas als Lingua Franca aus (Ammon 2001, 32). Vor allem in der Wissenschaft galt Deutsch im 19. und 20. Jahrhundert als gängigste Sprache des Austauschs und für Publikationen (Vgl. ebd., 34). Nach den Weltkriegen verlor Deutsch seinen Prestigestatus auf globaler Ebene und das Bedürfnis nach einer allgemeinen Verkehrssprache wuchs aufgrund steigender Zahlen internationaler Organisationen sowie vermehrtem internationalen Handel, Tourismus, Migration und Massenmedien (Vgl. Meierkord u. Knapp 2002, 12). Dies führte zum globalen Wachstum der englischen Sprache als meist gesprochene internationale Lingua Franca (Vgl. Jenkins 2018, 595).
Literatur
Ammon, U. (2001): Deutsch als Lingua franca in Europa. In: Sociolinguistica 15, 32–41.
Bußmann, H. (Hrsg.) (2008): Lexikon der Sprachwissenschaft. 4. Aufl. Stuttgart: Alfred Kröner.
Jenkins, J. (2018). The Future of English as a Lingua Franca. In: J. Jenkins, W. Baker und M. Dewey (Hrsg.): The Routledge Handbook of English as a Lingua Franca. Oxon, New York, Routledge, 594–605.
Mauranen, A. (2018): Conceptualising ELF. In: J. Jenkins, W. Baker und M. Dewey (Hrsg.): The Routledge Handbook of English as a Lingua Franca. Oxon, New York, Routledge, 7–24.
Meierkord, C. u. K. Knapp (2002): Approaching lingua franca communication. In: ders. (Hrsg.): Lingua Franca Communicaiton. Frankfurt a. M.: Lang, 9–28.
Meierkord, C. (2002): ‚Language stripped bare‘ or ‚linguistic masala‘? Culture in lingua franca conversation. In: ders. u. K. Knapp (Hrsg.): Lingua Franca Communication. Frankfurt a. M.: Lang, 109–134.
Schendl, H. (2016): Historical linguistics and ELF. In: M. Pitzl und R. Osimk-Teasdale (Hrsg.): English as a lingua franca: Prospectives and prospects. Boston, Berlin: De Gruyter, 123, 128.
Български
Терминът е съставен от латинското „lingua“ за „език“ или „език“ и „franca“, което трябва да се разбира като „свободен“ или „отворен“, или, ако се върнем към първата доказана Lingua Franca, може да се преведе като „франконски“ (вж. Bußmann 2008, 408). В буквален смисъл тогава lingua franca трябва да се разбира като „свободен език“, който се използва като „език на посредничеството в многоезичните езикови общности“ (ibid.), при което терминът само описва неговата езикова функция (вж. Meierkord и Knapp 2002, 10). По този начин Lingua francas функционират като свързващи или разговорни езици между двама или повече носители на езика, които не споделят общ първи език (вж. Mauranen 2018, 7).
Английски език
Английският език вероятно е най-значимият и най-разпространеният лингва франка на нашето време, но руският като всеобхватен лингва франка в бившите съветски държави и арабският като общ лингва франка на исляма също са примери за широко разпространени естествени езици, които функционират като лингва франка (срв. Bußmann 2008, 408). Като лингва франка обаче могат да се използват не само т.нар. световни езици, т.е. езиците, които се говорят от голям брой хора по света като първи, втори или чужд език; няма ограничения за това кои езици или диалекти могат да се използват като лингва франка. Това могат да бъдат и мъртви езици като латински или старогръцки (вж. Mauranen 2018, 7f.) или пък пиджин езици, които могат да се появят като лингва франка в „извънредни езикови ситуации“, когато няма общи езикови познания между участващите говорители (Bußmann 2008, 532). Съществуват и опити за разработване на специални изкуствени езици за глобално международно разбирателство, като например есперанто, най-известният от този вид, който още през XIX в. е замислен като „език за световна помощ“ със значително опростено произношение и граматика (Bußmann 2008, 157f.). Във функцията на лингва франка се прави разграничение между две определения: От една страна, „истинската лингва франка“ се определя като език за свързване/комуникация, когато никой от говорещите не говори този език като роден. От друга страна, терминът лингва франка включва и езикови ситуации между носители на езика и неносители на езика, като в този случай това се разбира като „асиметрична употреба“ (Ammon 2001, 34).
Критика
Следва критика на употребата на лингва франка, тъй като някои лингвисти постулират, че по този начин се губи културното наследство на естествените езици, защото лингва франка винаги представлява силно дедуцирана форма на оригиналния език (вж. Meierkord 2002, 109). Критикува се и фактът, че носителите на езика често имат различна компетентност в съответната лингва франка, което може да доведе до несъответствия в декодирането и разкодирането на съобщенията (срв. ibid., 112).
Историческо развитие
Както беше споменато в началото, обаче, lingua franca може да се преведе и като „франкски език“, който може да се проследи до „езика на „франките“ [като] най-стария доказан […] lingua franca“, който се е говорел през Средновековието по време на кръстоносните походи и е възникнал в резултат на „контакта на западноевропейските християни с турските и арабските мюсюлмани“ (Bußmann 2008, 408; Срв. Meierkord u. Knapp 2002, 9). На други места латинският език е посочен като първата междуконтинентална лингва франка по времето на Римската империя, която продължава и през Средновековието (срв. Schendl 2016, 124). От това следва, че в исторически план лингва франка са възниквали и са били използвани там, където е имало желание за търговия между различни племена или етнически групи (Meikerkord and Knapp 2002, 10). Освен това колониализмът от ХѴ в. нататък е допринесъл значително за разпространението и развитието на множество пиджин езици (вж. ibid.). По този начин немският език се разпространява и като лингва франка както чрез колониалната, така и чрез „регионалната експанзия на носителите на немски език“ в Европа и извън нея (Ammon 2001, 32). Особено в областта на науката немският език се счита за най-разпространения език за обмен и за публикации през XIX и XX в. (срв. ibid., 34). След световните войни немският език губи престижния си статут в световен мащаб и нуждата от общ лингва франка нараства поради нарастващия брой международни организации, както и поради засилената международна търговия, туризъм, миграция и масмедии (срв. Meierkord и Knapp 2002, 12). Това доведе до глобалното разрастване на английския език като най-разпространения международен лингва франка (вж. Jenkins 2018, 595).
Türkçe
Terim Latince ‚dil‘ ya da ‚dil‘ anlamına gelen ‚lingua‘ ve ‚özgür‘ ya da ‚açık‘ olarak anlaşılabilecek ya da doğrulanabilir ilk Lingua Franca’ya kadar uzanarak ‚Frankonca‘ olarak çevrilebilecek ‚franca‘ sözcüklerinden oluşur (bkz. Bußmann 2008, 408). O halde, kelimenin tam anlamıyla, lingua franca „çok dilli dil topluluklarında aracılık dili“ olarak kullanılan bir „özgür dil“ olarak anlaşılmalıdır (a.g.e.), bu terim yalnızca dilsel işlevini tanımlamaktadır (bkz. Meierkord ve Knapp 2002, 10). Dolayısıyla Lingua francalar, ortak bir ana dili paylaşmayan iki veya daha fazla konuşmacı arasında köprü veya konuşma dili olarak işlev görür (bkz. Mauranen 2018, 7).
İngilizce
İngilizce muhtemelen günümüzün en önde gelen ve en yaygın konuşulan lingua franca’sıdır, ancak eski Sovyet devletlerinde kapsayıcı lingua franca olarak Rusça ve İslam’ın ortak lingua franca’sı olarak Arapça da lingua franca olarak işlev gören yaygın doğal dillere örnektir (bkz. Bußmann 2008, 408). Ancak, sadece dünya dilleri, yani dünyada çok sayıda insan tarafından birinci, ikinci veya yabancı dil olarak konuşulan diller lingua franca olarak kullanılamaz; hangi dillerin veya lehçelerin lingua franca olarak kullanılabileceği konusunda herhangi bir kısıtlama yoktur. Bunlar Latince veya Antik Yunanca gibi ölü diller de olabilir (bkz. Mauranen 2018, 7f.) veya pidgin dilleri, ilgili konuşmacılar arasında ortak dil bilgisi olmadığında „dilsel acil durumlarda“ lingua francas olarak ortaya çıkabilir (Bußmann 2008, 532). Küresel uluslararası anlayış için özel yapay diller geliştirme girişimleri de olmuştur, örneğin bu türün en iyi bilineni olan Esperanto, 19. yüzyılda büyük ölçüde basitleştirilmiş telaffuz ve gramere sahip bir „dünya yardım dili“ olarak düşünülmüştür (Bußmann 2008, 157f.). Lingua franca’nın işlevinde iki tanım arasında bir ayrım yapılır: Bir yandan, „gerçek bir lingua franca“, konuşanların hiçbirinin bu dili ana dil olarak konuşmadığı durumlarda bir köprü/iletişim dili olarak tanımlanır. Diğer lingua franca terimi ise anadili konuşurları ile anadili konuşuru olmayanlar arasındaki dil durumlarını da kapsar ve bu durumda „asimetrik kullanım“ olarak anlaşılır (Ammon 2001, 34).
Eleştiri
Bunu, bazı dilbilimcilerin doğal dillerin kültürel mirasının bu şekilde kaybolduğunu, çünkü lingua francaların her zaman orijinal dilin güçlü bir şekilde çıkarılmış bir biçimini temsil ettiğini öne sürmesi nedeniyle lingua francaların kullanımına yönelik eleştiriler takip etmektedir (bkz. Meierkord 2002, 109). Ayrıca, konuşmacıların ilgili lingua franca’da genellikle farklı yetkinliklere sahip olduğu ve bunun da mesajların çözülmesinde ve kodlanmasında tutarsızlıklara yol açabileceği eleştirilmektedir (bkz. a.g.e., 112).
Tarihsel gelişim
Ancak başta da belirtildiği gibi, lingua franca aynı zamanda „Frenk dili“ olarak da tercüme edilebilir; bu dilin izi, Orta Çağ’da Haçlı Seferleri sırasında konuşulan ve „Batı Avrupalı Hristiyanların Türk ve Arap Müslümanlarla teması“ sonucu ortaya çıkan „[kanıtlanabilir] en eski […] lingua franca olan ‚Frenklerin‘ dili „ne kadar sürülebilir (Bußmann 2008, 408; Cf. Meierkord u. Knapp 2002, 9). Başka bir yerde Latince, Roma İmparatorluğu zamanında kıtalar arası ilk lingua franca olarak adlandırılmış ve bu durum Orta Çağ’a kadar devam etmiştir (bkz. Schendl 2016, 124). Buradan, tarihsel olarak, lingua francaların farklı kabileler veya etnik gruplar arasında ticaret yapma arzusunun olduğu yerlerde ortaya çıktığı ve kullanıldığı sonucu çıkmaktadır (Meikerkord ve Knapp 2002, 10). Ayrıca, 15. yüzyıldan itibaren sömürgecilik, çok sayıda pidgin dilinin yayılmasına ve gelişmesine önemli ölçüde katkıda bulunmuştur (bkz. a.g.e.). Böylece Almanca da hem sömürgecilik hem de Avrupa içinde ve dışında „anadili Almanca olanların bölgesel yayılması“ yoluyla bir lingua franca olarak yayılmıştır (Ammon 2001, 32). Özellikle bilim alanında Almanca, 19. ve 20. yüzyıllarda en yaygın değişim ve yayın dili olarak kabul edilmiştir (bkz. a.g.e., 34). Dünya SavaĢlarından sonra, Almanca küresel düzeyde prestijli statüsünü kaybetmiĢ ve artan uluslararası örgütlerin yanı sıra artan uluslararası ticaret, turizm, göç ve kitle iletiĢim araçları nedeniyle genel bir lingua franca ihtiyacı doğmuĢtur (bkz. Meierkord ve Knapp 2002, 12). Bu durum, İngilizcenin en yaygın konuşulan uluslararası ortak dil olarak küresel ölçekte büyümesine yol açmıştır (bkz. Jenkins 2018, 595).