Сексизъм
Терминът „сексизъм“ може да се изведе от думата sex, която се използва и като термин за пол – sexus (вж. Duden, Sex). Сексизмът се възприема и дефинира по различен начин, като към определението се причисляват термини като джендър, феминизъм и дискриминация.
Определения
Форми на проявление
Сексизмът може да бъде разделен на пет форми на проявление, повечето от които могат да бъдат извършени както от мъже, така и от жени. Освен това сексизмът може да бъде разграничен по своя облик в зависимост от това дали е отрицателна или положителна форма на сексизъм:
1.“Традиционният открит сексизъм (Benokratis/ Feagin 1995) се основава на три критерия: „(а) стереотипно подчертаване на половите различия, (б) непълноценност на жените (спрямо мъжете) и (в) утвърждаване на конвенционалните полови роли“ (Eckes 2010, 183)“ (Thiele).
2.“Неосексизмът се определя като конфликт между егалитарните ценности (жените и мъжете трябва да бъдат третирани еднакво) и отрицателните емоции към жените.“ (Becker 2014). Тази форма се изразява в „1) отричане на продължаващата дискриминация […] 2) съпротива срещу предполагаемите привилегии на жените […] и 3) отхвърляне на исканията за равно третиране“ (Becker 2014).
3.Амбивалентният сексизъм не разбира сексизма като изключително негативен, а назовава и някои положителни аспекти. Амбивалентният сексизъм включва както враждебния сексизъм, така и доброжелателния сексизъм.
4.Враждебният сексизъм е мнението, че мъжете трябва да имат по-висок статус от жените. Това е придружено от страха, че жените ще получат повече власт и контрол над мъжете. Затова тази форма „е насочена предимно срещу нетрадиционни типове жени като феминистките и жените с кариера“. (Becker 2014)
5.Доброжелателният сексизъм се отнася до аспекта на закрилата и рицарството в отношенията между мъжете и жените. Според това мъжът иска да помогне на жената със задачи, които биха могли да бъдат по-лесни за него, например, и оправдава действията си, като казва, че жената не трябва да се занимава с тази дейност (вж. Becker 2014).
Сексизмът днес
Днес много хора не възприемат сексизма толкова силно. Те приемат, че равенството вече е напълно прието и прилагано в нашето общество. При разглеждане на статистическите данни в тази област (вж. Tagesschau, Gender Pay Gap, 2019 г.) става ясно, че въпреки че положението на жените в обществото се е подобрило, то все още не е равно на това на мъжете. Това се вижда например от факта, че жените получават по-малко от мъжете на ръководни длъжности, или от разпространението на стереотипи за пола чрез медиите и рекламите.
„Този вид обективизираща, хиперсексуализирана и обезценяваща реклама [също] крие голяма опасност. Защото обезценяването и дехуманизирането на дадена група от населението води до това, че пряката дискриминация и физическото насилие срещу нея стават по-поносими.“ (Domscheit-Berg 2015, 48)
Често се приема, че само жените са засегнати от сексизма. Връзката с феминизма допринася за това неразбиране. В действителност са засегнати повече жени, отколкото мъже, но не само. В рекламите и в ежедневието сексистките изображения или действия засягат всички полове.
Културен контекст
Сексизмът е една от най-големите области, в които страните и културите се различават. Осъзнаването на това има много различни нива. В Германия феминизмът и равните права са тема от дълго време. Жените вече могат да получат почти всички права и възможности, които имат мъжете. За разлика от това, интересен е погледът към Саудитска Арабия: там жените имат право да шофират едва от 2017 г. и не се ползват със същите привилегии като мъжете. Образът на жените отговаря на модел за подражание, който е остарял за нас.
В Мексико да си беден, жена и коренно население означава да си човек с малка значимост, „въпреки че член четвърти от мексиканската конституция говори за равенство пред закона за всички, родени в Мексико. Но етническите групи в никакъв случай не са равни пред закона, както и половете и социалните класи – практиката опровергава това твърдение.“ (Montes 2004)
Контрадвижения
Сексизмът все по-често води до сексуален тормоз, изнасилвания и викове „котка“. Съществуват движения и кампании срещу тези нападения, които подкрепят засегнатите и искат да информират за тези проблеми. Пример за това е кампанията „metoo“, започната за първи път през 2006 г. от активистката Тарана Бърк. През 2017 г. хаштагът #metoo се разпространи в социалните медии и много известни личности също разказаха за своя опит в областта на сексуалния тормоз, посегателствата и изнасилванията. Феминизмът е и форма на движение срещу сексизма. Феминистките* се борят за равни права на жените и момичетата.
Литература:
Becker, Julia C. (2014): Subtile Erscheinungsformen von Seximus. https://www.bpb.de/apuz/178674/subtile-erscheinungsformen-von-sexismus#footnode1-1.
Domscheit-Berg, Anke (2015): Ein bisschen gleich ist nicht genug. Warum wir von Geschlechtergerechtigkeit noch weit entfernt sind. Ein Weckruf. Berlin: Heyne.
Duden: Sex. https://www.duden.de/rechtschreibung/Sex.
Duden: Seximus. https://www.duden.de/rechtschreibung/Sexismus.
Tagesschau: https://www.tagesschau.de/thema/gender_pay_gap/index.html.
Thallmayer, Claudia/ Eckert, Karin (Hrsg.) (2014): Sexismen und Rassismen. Lateinamerikanerinnen zwischen Alter und Neuer Welt. Wien: Promedia.
Thiele, Anja (2013): Sexismus. In: Gender Glossar. https://gender-glossar.de/glossar/item/13-sexismus.