Феминизъм

Терминът „феминизъм“ описва а) „движение, което се застъпва за политико-практически мерки за подобряване на жизнените шансове на жените („женско движение“, „еманципация“), и б) теоретично-научни усилия за възприемане и преодоляване на дискриминацията на женския пол като пречка пред научното (и практическото) познание“ (Bundeszentrale für politische Bildung o.J.).

Фундаментална промяна в положението на жените се очаква чрез адаптиране на житейските ситуации, социалните роли, както и на структурите и процесите, които концептуализират подчинението на жените (вж. Thiessen 2008, 38).

Исторически контекст на женското движение

От историческа гледна точка феминизмът характеризира движение, което е било политически и социално оформено и е застъпвало теоретична насока. През XVIII и XIX в. женските движения възникват на базата на предишни движения, които са критични към обществото и господството и целят да създадат равни граждански права за жените, каквито вече се прилагат за мъжете, както и в областта на възпроизводството, наред с други неща (срв. Müller 2013, 132, 134). Различните феминистки движения включват например либерален феминизъм, екофеминизъм и черен феминизъм (вж. Thiessen 2008, 38).

Преди да се появят тези движения, феминистките подходи вече са представени в литературното поле от Симон дьо Бовоар, Мери Уолстънкрафт и Вирджиния Улф и др. Илейн Шоуолтър хронологично назовава три фази на женското писане: 1. женска фаза (1840-1880), в която се подражава на естетическите мъжки норми и стандарти, 2. феминистка фаза (1880-1920), в която често се застъпват радикални и сепаратистки позиции, и 3. женска фаза (от 1920 г. до наши дни), която се фокусира предимно върху женското писане и опит (срв. Barry 2009, 116, 118). В момента Джудит Бътлър е автор, който се занимава особено с въпросите на пола (срв. Barry 2009, 139; Thiessen 2008, 41).

Сред най-значимите движения са двете женски движения през 60-те и 70-те години на ХХ век, в които жените отправят искания, особено в областта на сексуалността и демографската политика (срв. Barry 2009, 116f.; Müller 2013, 131). Като цяло неплатеният труд, който те полагат, също е важен въпрос от Френската революция до движенията в бившата ГДР. През втората половина на XIX в. се наблюдава разцепление между жените, тъй като изискванията са свързани със съответната класа на техните мъже (съпрузи), така че пролетарските и буржоазните жени са в противоречие помежду си и в някои случаи трябва отново да се подчиняват на своите съпрузи (срв. Müller 2013, 131f.).

От друга страна, втората половина на ХХ в. отново е силно ориентирана към Първото женско движение. Феминизмът е свързан със социализма и като се разграничава от мъжете, търси собствена култура както в политическата сфера, така и в научните изследвания. Въпреки междинните успехи в ГДР, като например разрешението за аборт, жените все още до голяма степен са изтласкани на заден план (вж. Müller 2013, 133).

Феминизмът в академичния и съвременния дискурс

Феминистката критика е „специфичен вид политически дискурс: критика и теоретична практика, ангажирана с борбата срещу патриархата и сексизма“ (Moi 1989, 117). Вместо за „феминизъм“ обаче по-скоро трябва да се говори за „феминизми“, тъй като проблемите на различните движения са много разнообразни – въпреки че е имало и продължава да има взаимен обмен, както и влияние (вж. Lenz 2018).

Въпреки многобройните подходи, те могат да бъдат обединени въз основа на сходно разбиране за пола и обществото. Може да се направи разграничение между структурните феминизми, които се фокусират върху неравенството между половете и властовите отношения, и институционалните феминизми, които се съсредоточават повече върху прагматичните реформи и структурните промени. Допълнителни подкатегории включват дискурсивните феминизми, които се фокусират върху начина, по който се създават и разпространяват образите на пола в културата, и куиър феминизмите, които се занимават със сексуалното и телесното разнообразие и изискват неговото признаване. (вж. Lenz 2018).

В допълнение към феминизмите и женското движение трябва да се прави разграничение, особено в академичен контекст, между джендър изследванията, които са интердисциплинарна научна дисциплина, критично изследваща културните и социалните условия от гледна точка на пола, като се опира на научни теории и методи (срв. Lenz 2018).

Феминизмът също играе важна роля в настоящите социални дискурси. Особено забележително и все още актуално е движението MeToo, започнато през 2006 г. от американската активистка Тарана Бърк, което стана популярно едва през 2017 г. чрез туита #MeToo на Алиса Миланос. Тя призовава хората да споделят този хаштаг, ако подобно на нея вече са били подложени на сексуализирано насилие (вж. Martini 2020, 1). „В своята същност […] [дебатът #MeToo] е свързан с желанието на жените да определят собствените си тела и сексуалност“ (Lenz 2018).

В края на 2019 г. Джей Кей Роулинг започна друг противоречив дебат с туит, в който подкрепи британската изследователка Мая Форстатър, която преди това беше обявила, че биологичният пол не може да бъде променян (срв. Steiner 2019). Това предизвика критики от страна на трансджендър общността (срв. Hanfeld 2020). въпреки това Дж. к. Роулинг подчертава, че защитава правата на жените, мъжете, хомосексуалистите, хетеросексуалните и транссексуалните (срв. Rowling 2020).

Литература

Бари, Питър (2009 г.): Начална теория. Въведение в литературната и културната теория.

Peter Barry and Helen Carr (eds.) (Питър Бари и Хелън Кар). Трето издание. Манчестър и Ню Йорк: Manchester University Press.

Bundeszentrale für politische Bildung (n.d.): Feminismus. Федерална агенция за гражданско образование. https://www.bpb.de/nachschlagen/lexika/politiklexikon/17484/feminismus [18.09.2020 г.].

Ханфелд, Михаел (2020): J. K. Rowling се активизира в полемиката относно идеите за трансджендър. FAZ.NET.https://www.faz.net/aktuell/feuilleton/debatten/j-k-rowling-legt-im-streit-um-transgender-vorstellungen-nach-16810240.html#void [19.09.2020].

Ленц, Илзе (2018 г.): От работата в сферата на грижите до #MeToo. Актуални феминистки въпроси и дебати в Германия. Федерална агенция за гражданско образование. bpb.de/apuz/267940/von-der-sorgearbeit-bis-metoo-aktuelle-feministische-themen-und-debatten-in-deutschland?p=all [19.09.2020].

Martini, Franziska (2020 г.): Who is #MeToo? Мрежово аналитично изследване на (анти)феминисткия протест в Twitter…. Media & Communication Studies 3 (68): 255.

Moi, Toril (1989): Feminist, Female, Feminine. In: The Feminist Reader. Есета в областта на пола и политиката на литературната критика. Catherine Belsey and Jane Moore (eds.) (Катрин Белси и Джейн Мур). Ню Йорк: Basil Blackwell, 117-32.

Мюлер, Урсула Г.Т. (2013 г.): Политически дом за феминизма – половината свят за левицата. Политическото местоположение на феминизма. Висбаден: Springer VS.

Роулинг, Джоан К. (2020 г.): J.K. Rowling Writes about Her Reasons for Speaking out on Sex and Gender Issues (Джей Кей Роулинг пише за причините да се изказва по въпросите на пола и джендъра). J.K. ROWLING. https://www.jkrowling.com/opinions/j-k-rowling-writes-about-her-reasons-for-speaking-out-on-sex-and-gender-issues/ [19.09.2020].

Steiner, Noëlle. (2019): Джей Кей Роулинг си спечелва shitstorm заради туит за пола. Nau media.https://www.nau.ch/people/welt/jk-rowling-erntet-shitstorm-wegen-geschlechter-tweet-65631793 [19.09.2020].

Тийсен, Барбара (2008 г.): Feminism: Differences and Controversies (Феминизъм: различия и противоречия). In: Handbook of Women’s and Gender Studies (Наръчник по изследвания на жените и половете). Theories, Methods, Empiricism (Теории, методи, емпирика). Рут Бекер и Беате

Kortendiek (eds.). Второ и актуализирано издание. Изд. Висбаден: ВС Verlag für Sozialwissenschaften, 37-44.