Световна история

„Дидактиката на историята вече няма за цел да предаде на учениците възможно най-много забравени знания от един фиксиран канон. По-скоро тя пита и мисли как учениците могат да научат важните за тях въпроси, методи на мислене, начини на работа и съдържание на историята в училище, за да повишат способността си да помнят и да ги свържат с исторически просветеното социално въображение.“ (Bergmann et al. 2003, 3)

Този цитат илюстрира опита за преосмисляне на историческото знание, за да се помогне на учениците да разберат по-добре съвременните процеси и проблеми в свят, в който „глобалното все повече прониква в локалното“ (Forster/ Popp 2003, 5). Именно тук световната история се появява със своята макроперспектива. Според Конрад световната история или глобалната история се опитва да преодолее националните истории и техните затворени пространства, за да представи и разбере по-добре „транснационалните процеси, отношенията на обмен, но и сравненията в рамките на глобалните контексти“ (Conrad 2013, 9).

Какво представлява световната история?

За много автори термините световна история и глобална история са се сближили до такава степен, че може да се говори за синоними (срв. Sieder/Langthaler 2010, 9), което се приема и по-нататък в настоящия текст. В по-общ план глобалната история се отнася до форма на исторически анализ, при която явления, събития или процеси могат да бъдат поставени в глобален контекст (вж. Conrad 2013, 9). Взаимовръзките на глобализирания свят са отправната точка на глобалната история с акцент върху обмена между „неща, хора, идеи и институции“ (Conrad 2013, 9). Съвременната световна история поставя под съмнение ориентацията на учебната програма по история и национално-историческата насоченост и се характеризира преди всичко с това, че анализира процесите на глобализация и дава възможност на учениците да развият макроперспектива по отношение на глобалните проблеми (срв. Forster/ Popp, 5).

Не е задължително обаче изучаването на световната история да бъде глобално. Конрад описва, че „то […] може да бъде глобално, но в зависимост от темата или въпроса […] не е задължително да обхваща целия свят“ (Conrad 2013, 10). (Conrad 2013, 10). Най-важните прозрения или въпроси биха били резултат от интерфейсите на локалното и глобалното ниво и „тяхното локално проявление“ (Conrad 2013, 10). В държавния образователен сървър на Баден-Вюртемберг глобалната история се разбира като млада област на историческите изследвания, която все повече привлича вниманието и на други дисциплини. Квинтесенцията на този млад подход би била промяната на перспективата от евроцентричния и западен фокус към осъзнаване на неевропейските култури (срв. Маркс 2006, 178-180). Точно определение на глобалната история обаче едва ли е възможно, тъй като подходите започват в различни моменти от време. Това показва и проектът за голямата история, който започва с Големия взрив (вж. Conrad/Eckert 2007, 25).

Тук става ясно, че макар подходите към глобалната и световната история да си приличат по своята макроперспектива, пространственият и времевият обхват на тази перспектива може да се различава значително при отделните подходи, така че единното и точно определение на тази област изглежда невъзможно (срв. Conrad/Eckert 2007, 25). Симон пише следното по въпроса за това какво е голямата история:

„Голямата история е младо, трансдисциплинарно поле, в което учени от различни академични дисциплини се стремят да осмислят историята, разказана от цялото човешко познание“. (Simon 2015, 2)

Самият обхват и интердисциплинарност на това определение се различават значително от подходите, които „просто“ се стремят да изобразят процесите на глобализация или глобалните контексти и да ги направят по-разбираеми. В подхода на голямата история научните открития се контекстуализират в контекста на човешката история и цивилизация и се вграждат в „история“: „И това е свързано с изкуството да се разказват истории, което е провинция на хуманитарните науки“ (Simon 2015, 2).

От друга страна, според Конрад и Екерт, в полето на световната история могат да се обособят четири широки перспективи, възникнали през последните години: Световна икономика и световна система, цивилизационни анализи, история на глобализацията и постколониални изследвания (вж. Conrad/ Eckert 2007, 15 и сл.). От друга страна, според Зидер и Лангталер глобалната или световната история „включва също така социални и културни сравнения в образователните науки […], в политическите науки, в социалните и културните антропологични изследвания [и] в културологията“ (Зидер/ Лангталер 2010, 10).

Става ясно, че все още не е постигнато съгласие около научната дискусия за дефиниция на глобалната история, защото различните подходи се различават твърде много един от друг, тъй като „почти няма граници на възможните глобално-исторически теми“ (Conrad 2013, 198). Най-общо за измерението на времето може да се каже, че повечето подходи към глобалната история се концентрират върху контекстите на „модерната епоха“ и по този начин се дистанцират от проекта за голяма история, която започва с Големия взрив (срв. Conrad/ Eckert 2007, 25). Възгледът за пространственото измерение на световноисторическите или глобалноисторическите подходи невинаги е насочен към целия свят, много повече „осъзнаването на глобалните връзки“ (Conrad/ Eckert 2007, 27) играе важна роля по време на анализа.

Обобщение

Може да се каже, че световната история се опитва да измести перспективата от микро към макроперспектива, като се фокусира върху глобалните взаимовръзки и се опитва да ги разкрие. Следователно, според Конрад, могат да се отбележат два основни потенциала на световната история. От една страна, световната история може да проправи пътя към глобално историческо съзнание, като се фокусира върху международния обмен (вж. Конрад 2013, 26). От друга страна, глобалната история открива възможността да се погледне на историята от птичи поглед и по този начин да се покаже по-критичен поглед към определени събития (срв. Conrad 2013, 27). Тази област на историческата наука вероятно ще придобие и по-голямо значение за междукултурната комуникация.

Литература

Bergmann, Klaus/ Mayer, Ulrich/ Pandel, Hans-Jürgen/ Schneider, Gerhard (2003): За поредицата на Форума „Историческо обучение“. In: Popp, Susanne/ Forster, Johanna (eds.): Curriculum Weltgeschichte – Globale Zugänge für den Geschichtsunterricht. Schwalbach, 3.

Christian, David (2011 г.): David Christian – Gesamtgeschichte, 11 април. https://www.youtube.com/watch?v=yqc9zX04DXs [03.07.2019].

Конрад, Себастиан (2013 г.): Globalgeschichte – Eine Einführung, Мюнхен: Beck.

Conrad, Sebastian/ Eckert, Andreas (2007): Globalgeschichte, Globalisierung, multiple Modernen: Zur Geschichtsschreibung der modernen Welt. In: Conrad, Sebastian/ Eckert, Andreas/ Freitag, Ulrike, (eds.): Globalgeschichte – Theorien, Ansätze, Themen. Франкфурт на Майн: Campus, 7-49.

Forster, Johanna/ Popp, Susanne (eds.) (2003): Curriculum Weltgeschichte – Globale Zugänge für den Geschichtsunterricht, Schwalbach: Wochenschau Verlag.

Marks, Robert B. (2006 г.): The Origins of the Modern World: A Global World History, Stuttgart: Konrad Theiss.

Sieder, Reinhard/ Langthaler, Ernst (eds.) (2010 г.): Globalgeschichte 1800-2010. Vienna/ Cologne/ Weimar: Böhlau.

Саймън, Ричард Б. (2015 г.): Какво представлява голямата история. In: Simon, Richard B./ Behmand, Mojgan/ Burke, Thomas (eds.): Teaching Big History. Oakland: University of California Press, 1-20.