Постколониализъм

От една страна, постколониализмът се отнася до периода след края на колониалното чуждо владичество и произтичащите от него констелации на културно, социално и политическо равнище (вж. Hegerfeldt 2007, 602). От друга страна, той се разбира като интелектуално течение на постмодернистите, което се занимава с историята на (европейския) колониализъм и използва различни импулси от социологията, лингвистиката, както и от литературните, културните, историческите и политическите изследвания (срв. ibid.). Изследването на културата и идентичността на нациите или групите от населението, оформени в контекста на колонизацията, има за цел да доведе до поставяне под въпрос на постоянството на империалистическите структури в различни области на живота (срв. Young 2001, 57).

По този начин постколониалният дискурс предизвиква критичен размисъл върху „колониалните условия от миналото, които са оцелели в настоящето“ (Pourmokhtari 2013, 1786), и деконструира западните или европоцентричните предположения за незападните общества (Африка, Индия, Близкия и Средния изток). Главната цел на постколониализма е изследването на колониалната несправедливост, разрушаването на глобалните йерархии чрез социалната еманципация на постколониалните групи и възстановяването на тяхната културна база от знания (срв. Hegerfeldt 2007, 602).

Пионери на постколониализма

Наред с антиколониалните трудове на Ф. Фанон, за формирането на постколониалната теория се оказва основополагащо известното изследване „Ориентализмът“ (1978) на палестинския литературовед Едуард Саид, което се смята за основополагащ текст на постколониалистичните подходи (срв. ibid.). Основната теза предполага съществуването на фини, устойчиви европоцентрични предразсъдъци спрямо арабско-ислямския свят и неговата култура (вж. Boatcă 2015, 114).

От особено значение са и постструктуралистките трудове на Х. Бхабха и Г. Спивак. Последната „развива концепцията за хибридността като централен аспект на постколониалната идентичност, според която авторитетът на колониалните господари е подкопан от отчуждаващото присвояване на тяхната култура от страна на колонизираните групи. В сблъсъка на културите се открива междинно пространство, което дава възможност за съпротива и намеса“. (Hegerfeldt 2007, 602)

Противоречия около постколониализма

Съществува критика към подходите, критикуващи колониализма, включени в термина постколониализъм. Критиките включват „прилагането на западни теоретични дискурси към постколониални проблеми и използването на западни форми и езици от постколониални автори“. (ibid.)

Освен това постколониализмът е обвиняван, че увековечава империализма, като се фокусира твърде много върху понятието за колониализъм и замъглява разликите между исторически преживения колониализъм, както и настоящите постколониални условия (вж. ibid.).

От „постколониалния завой“ към „деколониалната опция

Подходът на деколониалността, възникнал в резултат на колониалния опит на Латинска Америка, се различава от предишните теоретични постановки на постколониализма по това, че се фокусира повече върху тематични области на политическата икономия (вж. Boatcă 2015, 124). Тя трябва да се разбира като контрареакция на хомогенизиращите тенденции на постколониалните изследвания, докато противоположните позиции се пренебрегват (срв. ibid., 121).

Понятието колониалност трябва да се разграничава от колониализъм и за разлика от последния описва трайна, непрекъснато съществуваща властова структура, създадена от колонизирането на Америка от Европа, която представлява едновременно сенчестата страна и необходимото условие на западната модерност (срв. ibid., 119).

В този контекст Миньоло добавя: „“Деколониален“ все по-често се използва за обозначаване на политически и епистемични проекти, а не на дисциплинарна fiлтра на изследване. […] Следователно деколониалността означава както аналитичната задача да се разкрие логиката на колониалността, така и перспективната задача да се допринесе за изграждането на един свят, в който ще съжителстват много светове.“ (Mignolo 2012, 54)

Литература

Боатка, Мануела (2015): Постколониализъм и деколониалност. In: Fischer, Karin/ Hauck, Gerhard/ Boatcă, Manuela (eds.): Handbuch Entwicklungsforschung. Wiesbaden: Springer VS, 113-123.

Hegerfeldt, Anne (2007 г.): Postcolonialism. In: Burdorf, Dieter/ Fasbender, Christoph/ Moennighoff, Burkhard (eds.): Metzler Lexikon Literatur. Термини и дефиниции. Трето издание. Щутгарт/ Ваймар: Metzler, 602.

Mignolo, Walter (2012): Тъмната страна на западната модерност. Дърам: Университетско издателство Дюк.

Pourmokhtari, Navid (2013 г.): Постколониална критика на държавния суверенитет в ир: противоречивото наследство на една „западноцентрична“ дисциплина. In: Third World Quarterly 34.

Young, Robert J. C. (2001 г.): Postcolonialism. Историческо въведение. Оксфорд: Blackwell Publishing.