Патриархат и матриархат

В социологията терминът патриархат (от старогръцки patriá: произход, пол, племе, разширено семейство и árchein: управлявам) описва социална система, в която съществува дисбаланс на властта между мъжкия и женския пол и жените са подчинени на мъжкото господство. Концепцията за патриархата е от голямо значение, особено във феминистката теория, за да се изследват социалните неравенства и дискриминацията на жените и да се „схванат като части от всеобхватно явление“, което е структурен проблем, а не от естествен вид (вж. Cyba 2008). В този контекст терминът не трябва да се свежда само до политическите системи във времеви контекст, а по-скоро описва понятие и ежедневно съществуващо състояние, което в глобален план включва всички видове дискриминация на жените по отношение на мъжкия пол (срв. ibid.).

Патриархални структури във времето до наши дни

Развитието на патриархата днес все още е спорна тема в науката, но патриархалните явления и системи могат да бъдат датирани от 3000 години преди Христа (срв. Cyba 2008). Цялата история на изминалите документирани хилядолетия се характеризира с патриархално управление, което често е било оправдано преди всичко с предполагаемото физическо и умствено превъзходство на мъжете.

Патриархалните структури обаче са актуални и днес и са причина за различни дискусии и движения по отношение на социалното равенство между половете. В Германия например едва през 1918 г., след десетилетия на усилия и в крайна сметка успешни демонстрации, на жените е признато правото да гласуват (вж. Bundeszentrale für politische Bildung 2018). Заявеното превъзходство на мъжете може да се открие и в твърдението, че брачното изнасилване се счита за престъпление в Германия едва от 1997 г., а преди това се е наказвало само в случай на извънбрачен акт (вж. Deutscher Bundestag 2008). Това означава, че допреди няколко десетилетия волята на жената да извърши сексуален акт е била юридически подчинена на волята на съпруга ѝ.

Друга решаваща характеристика на патриархалните структури е доминирането на мъжете на ръководни позиции (мъжете заемат около две трети от ръководните постове), както и разликата в заплащането между половете, която описва разликите в средното брутно почасово заплащане. Според нея през 2018 г. жените са печелили средно с 21 % по-малко от мъжете (вж. Федералната статистическа служба, 2018 г.) и по този начин не са равни и във финансово отношение.

Матриархат

В най-разпространеното определение на термина матриархат (от лат. mater: майка; гр. árchein: управлявам) се отнася до социална система, в която жените имат надмощие в семейството, държавата и обществения ред. По този начин матриархатът изглежда антагонистичен на патриархата или го „отразява“. Алтернативните определения на феминистката теория за матриархата описват концепцията като егалитарен, пацифистки социален ред, основан на натуралистични ценности (вж. Helduser 2002).

От друга страна, Хайде Гьотнер-Абендрот дефинира матриархата въз основа на наблюдения на все още съществуващи матриархални социални системи (напр. кхаси и гаро в Североизточна Индия, наяр в Южна Индия, аканските народи в Западна Африка и т.н.) и го описва като социална структура, която е напълно различна от патриархата. Тези общества са предимно земеделски общества, живеещи в кланове, чиито жени контролират снабдяването и имат предимство при вземането на решения. Особено определяща е матрилинейността, т.е. линията на наследяване по майчина линия. В тези матриархални общества понякога до 100 членове на клана живеят в една къща и следват допълнителни, понякога строги вътрешни правила (вж. Göttner-Abendroth 2010).

История

Историята на матриархата се осветлява от различни теории. Якоб Бахофен например предполага, че всички патриархални порядки са били предшествани от матриархален порядък. Според тази теория земеделието е породило култове, в които, наред с други неща, са били почитани женски божества за плодородие и жените са имали надмощие. В промяната към патриархат той вижда замяната на „женската“ чувственост с „мъжката“ рационалност (вж. Helduser 2002).

На тази основа Фридрих Енгелс, допълнен от изследванията на етнолога Люис Хенри Морган, интерпретира тази теория материалистично и определя този предполагаемо матриархален ранноисторически ред като комунистическо общество, което е заменено с появата на частната собственост. Потенциалното съществуване на матриархални системи дава възможност да се постави въпросът дали наред с патриархата са могли да съществуват и алтернативни социални системи (вж. ibid.).

Историческото съществуване на матриархални общества в археологията и етнологията обаче е силно оспорвано. За сметка на това възможността за матриархалност, т.е. женско господство в определени социални сфери, изглежда много вероятна (вж. ibid.).

Ето защо Хайде Гьотнер-Абендрот определя историята на матриархата въз основа на все още съществуващите матриархални социални форми. Според нея матриархални социални системи са съществували в тропическите, субтропическите и умерените зони на Земята, които са възникнали в резултат на замяната на културата на ловците и събирачите с отглеждането на растения („неолитна революция“). Според Гьотнер-Абендрот матриархалният култ обхваща период от няколко хилядолетия и достига от неолита до късната бронзова епоха, като обхваща и по-ранните градски центрове (вж. Гьотнер-Абендрот 2010).

Литература

Cyba, Eva (2008): Patriarchat: Wandel und Aktualität. In: Becker, Ruth/ Kortendiek, Beate (Hrsg.): Handbuch Frauen- und Geschlechterforschung. Theorie, Methoden, Empirie. 3. Aufl. Wiesbaden: VS Verlag. S.17–22.

Göttner-Abendroth, Heide (2010): Matriarchat: Forschung und Zukunftsvision. In: Becker, Ruth/ Kortendiek, Beate (Hrsg.) Handbuch Frauen- und Geschlechterforschung. Theorie, Methoden, Empirie. 3. Aufl. Wiesbaden: VS Verlag. S: 23–29.

Helduser, Urte (2002): Matriarchat. in: Renate Kroll (Hrsg.): Metzler Lexikon. Gender Studies Geschlechterforschung. Ansätze – Personen – Grundbegriffe. Stuttgart, Weimar: J.B. Metzler. S: 259–260.

Statistisches Bundesamt. Qualität der Arbeit. Frauen in Führungspositionen. https://www.destatis.de/DE/Themen/Arbeit/Arbeitsmarkt/Qualitaet-Arbeit/Dimension-1/frauen-fuehrungspositionen.html [19.09.2020]

Statistisches Bundesamt. Qualität der Arbeit. Gender Pay Gap https://www.destatis.de/DE/Themen/Arbeit/Arbeitsmarkt/Qualitaet-Arbeit/Dimension-1/gender-pay-gap.html [19.09.2020]

Wissenschaftliche Dienste des Deutschen Bundestages (2008): Vergewaltigung in der Ehe: Strafrechtliche Beurteilung im europäischen Vergleich. Fachbereich WD 7. Deutscher Bundestag. https://www.bundestag.de/resource/blob/407124/6893b73fe226537fa85e9ccce444dc95/wd-7-307-07-pdf-data.pdf [19.09.2020]

Wolff, Kerstin (2018): Der Kampf der Frauenbewegung um das Frauenwahlrecht. Bundeszentrale für politische Bildung. https://www.bpb.de/geschichte/deutsche-geschichte/frauenwahlrecht/278701/der-kampf-der-frauenbewegung-um-das-frauenwahlrecht [19.09.2020]