Терминът „култура на високия контекст“ води началото си от едноизмерния културен подход на американския антрополог и етнолог Едуард Туичъл Хол. Той въвежда този подход през 1976 г. в своя труд „Отвъд културата“. В него Хол се позовава на силната и слабата контекстуална референция на общуването, като обръща специално внимание на „разбирането на различните култури помежду им“ (Hall 1989, 105). Концепцията на Хол за общуването се основава на културната антропология, лингвистиката, етнологията и фройдистката психоаналитична теория (вж. Hall 1992).
Непряка комуникация
Културата с висок контекст означава индиректна комуникация (за разлика от културата с нисък контекст = директна комуникация). В културите, в които преобладава висококонтекстната комуникация, говорещите се нуждаят предимно от контекстуална информация за хората, за да установят частни или бизнес отношения. Запознаването с темите, които трябва да бъдат съобщени, се предполага и не се споменава директно по име. Поради това на говорещия са известни само няколко детайла, тъй като в противен случай те биха могли да имат разрушителен ефект върху комуникацията. Това, което „не е казано, е по-важно или също толкова важно, колкото и казаното“. (Hall 1989, 114)
Интерпретацията на предаваното послание е силно контекстуална. Информацията се изразява не само чрез думите, но и чрез изражението на лицето, езика на тялото, специалните обстоятелства и тона на гласа. Отношенията между изпращача и получателя (възраст, пол, властови отношения) са особено решаващи за комуникацията, тъй като езиковите послания не се изразяват експлицитно, а по-скоро се казват имплицитно (вж. Hall 1989, 116). За успешното общуване трябва да се полагат грижи за разрешаване на съществуващите конфликти, тъй като в областта на това общуване има малко фиксирани правила. Култури с висок контекст са например бизнес отношенията, които се основават по-специално на доверие и поради това се развиват бавно.
Примери за Култури с висок контекст по отношение на културите са:
– Азиатски държави: Япония, Корея, Китай
– латиноамерикански държави: Бразилия, Аржентина
– Южноевропейски държави: Испания, Франция, Гърция, Турция
Литература
Хол, Едуард Т. (1989 г.): Отвъд културата. Ню Йорк: Anchor Books.