Култура на балната зала

Културата на балната зала е движение в американската куиър сцена, което се развива от първоначалните драг балове в Ню Йорк през 70-те и 80-те години на миналия век (вж. Weems 2008, 88). Първите драг балове се провеждат в нюйоркския квартал Харлем в края на XIX в. (срв. Pearlman et al. 2014, 545). Още през първите десетилетия на ХХ в. те се радват на нарастваща популярност в много големи американски градове, която продължава и до днес. Едно от местата за провеждане е световноизвестната Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк (срв. Weems 2008, 86; срв. Beemyn 2014, 504). Поради засилващия се консерватизъм по време на и след Втората световна война тези оригинални драг балове са забранени, но куиър ъндърграунд сцената продължава да провежда подобни сбирки в частни пространства, от които в края на 60-те години възниква Ballroom Culture (срв. Weems 2008, 88 и сл.).

Международна известност

През 80-те и 90-те години на ХХ в. нюйоркската Ballroom Culture се разпространява в други големи градове на САЩ, достигайки до мейнстрийма и по този начин до международна известност чрез документалния филм на Джени Ливингстън Paris Is Burning (1990 г.) и хита на Мадона Vogue (1990 г.) (вж. Beemyn 2014, 514f.). За разлика от драг баловете, които са ориентирани предимно към конкурси за красота и предлагат предимно на хомосексуални мъже платформа за тяхното травеститско изкуство, балната култура е насочена към по-широки маси от куиър хора и по-специално предлага на БЛБОК възможност да се представят в различни изпълнителски категории (срв. ibid.; Beemyn, 514f.). Основната цел на тези състезания е да се представят с възможно най-голяма „реалност“ (сила на убеждаване) в съответните категории. Често се заиграва с подривната дейност на половете. Състезанията се оценяват от жури, което обикновено се състои от уважавани членове на сцената (вж. Pearlman 2014, 545f.). Участниците се разхождат по т.нар. подиум в избраната категория и обикновено се представят във „воугинг“ (вж. Weems 208, 88). Състезанията в рамките на баловете имат и политическо значение, тъй като участниците разобличават ролите на половете като конструкт чрез представянето си (срв. Bailey 2011, 366). Пародиите и персонификациите също са съществена част от тези балове (срв. Pearlman 2014, 545f.). В рамките на балната култура по този начин аскрипциите на (половата) идентичност се разбират като пластични и променливи, което предлага на членовете ѝ възможност да се освободят от хетеронормативните идеи и да изживеят и отпразнуват своята „куиърност“ в безопасно пространство (срв. Bailey 2011, 369f.). Културата на баловете не се ограничава само до провеждането и участието в тези балове, но също така създава „къщи“, в които участниците се организират (срв. ibid., 367).

Къщи

Така наречените „къщи“ предлагат на членовете на балната сцена семейна мрежа извън биологичното им семейство по произход, с което те често нямат никаква или имат слаба връзка поради своята хомосексуалност (вж. Pearlman 2014, 545). ‚Майките‘ или ‚бащите‘ на тези къщи обикновено са уважавани, многократни победители в баловете и в същото време епоними за своите къщи, при което големи дизайнерски етикети или символични термини функционират и като имена (срв. Bailey 2011, 367). Дори ако тези къщи в повечето случаи не могат да бъдат приравнени към физически дом, те все пак предлагат на своите „деца“ семейна структура, място, където да отидат, и мрежа за подкрепа (вж. ibid.). В допълнение към социалната структура къщите имат за задача да организират и участват в балове и състезания (вж. ibid., 368). Задачата на „родителите от къщата“ е да възпитат своите ученици и да ги подготвят за състезанията, така че те да могат успешно да се състезават за своята къща (срв. ibid.; Beemyn 2014, 514f.).

Voguing

Оригиналната форма на „voguing“ датира от XIX в. и днес е неразделна част от състезанията по бална култура (вж. Pearlman 2014, 545). Voguing е танцов стил, който използва бляскавите пози от модните списания – особено от Vogue, откъдето идва и името му (срв. Haider 2018). В рамките на Ballroom Culture воугингът се разбира като изтънчен начин на уличен бой, в който печели човекът с най-добра хореография (вж. Paris Is Burning 1990, [35:55-37:07]). Като цяло има три подкатегории на воугинга:

Старият начин: отнася се до оригиналната форма, разпознаваема по „ъгловатите движения“.

2. нов начин: включва „акробатични форми“.
3. vogue femme: представлява „почти истерична женственост“. (Aha 2016)

Вогингът става известен на широките маси чрез световноизвестния музикален клип на Мадона, за който тя специално ангажира танцьори от балната сцена (вж. ibid.).

Немска бална култура

По-специално гореспоменатите продукти на попкултурата направиха балната култура по-широко известна. Последните продукции като RuPaul’s Drag Race (World of Wonder, начало 2009 г.) или Pose (FX Productions, начало 2018 г.), както и социалните медии също подпомагат разпространението на субкултурното движение, правейки го международно адаптирано (срв. Haider 2018). През 2011 г. Джорджина Лео Мелъди основава първата германска къща в Дюселдорф („House of Melody“), а през 2012 г. стартира „Voguing Out Festival“ в Берлин, който е подобен на американските балове (Cf. Wiedemann 2019). За разлика от американския модел, германската бална сцена не е запазена изключително за куиър общността, а е отворена и за цис хора (вж. Aha 2016).

Литература

Aha, L. (2016): Ballroom Culture at the Berlin’s HAU (Култура на балната зала в Берлин). She’s a pretty boy. https://taz.de/Ball-roomCulture-im-Berliner-HAU/!5354047/ [02.09.2020].

Бейли, М. (2011 г.): Gender/Racial Realness: Theorizing the Gender System in Ballroom Cul¬ture (Джендър/расова реалност: теоретизиране на джендър системата в балната култура). In: Feminist Studies 37(2), 365-386.

Beemyn, G. (2014 г.): История на САЩ. In: Erickson-Schroth, Laura (ed.): Trans Bodies, Trans Selves. Ресурс за транссексуалната общност (A Resource for the Transgender Community). Оксфорд, Ню Йорк: Oxford University Press, 501-536.

Haider, A. (2018): How Drag Balls Went Mainstream. https://www.bbc.com/cul-ture/article/20180810-drag-balls-the-glamorous-performances-thatmean-resistance [02.09.2020].

Livingston, J. (Dir.) (1990 г.): Paris Is Burning (Париж гори). Off-White Productions.

Pearlman, L. et al. (2014 г.): Изкуство и култура. Erickson-Schroth, Laura (ed.): Trans Bodies, Trans Selves (Транс тела, транс същности). Ресурс за транссексуалната общност (A Resource for the Transgender Community). Оксфорд, Ню Йорк: Oxford Univer¬sity Press, 537-566.

Weems, M. (2008): The Fierce Tribe (Свирепото племе). Мъжката идентичност и представянето във веригата. Щатът на Юта: Университетско издателство.