Етноцентризъм

Терминът „етноцентризъм“ произлиза от гръцката дума ethnos „народ“. Народът се движи в центъра като доктрина, идеология или интелектуално течение.

Интердисциплинарен термин

Междувременно етноцентризмът се е превърнал в общоприет термин, който намира интердисциплинарно приложение. Той се използва в психологията, социалните науки и политологията. Етноцентризмът се разбира като пристрастие на индивида към чужди в културно отношение хора и групи. Лицето гледа през очилата на собствената си култура („собствена група“), превръща я в стандарт и на тази основа интерпретира съответната друга култура („чужда група“). Това води до нерефлектирано пренасяне на нагласи от собствената култура. Наред с това се наблюдават и нормативни тенденции: Хората смятат, че собствената им култура и религия са добри, морални и добродетелни. Външните групи, от друга страна, се разглеждат като лоши, неморални и застрашаващи.

Предразсъдъци и стереотипи

По този начин роля играят и стереотипите и предразсъдъците, които, ако не бъдат преразгледани, могат да се превърнат в основа за расистко или националистическо поведение: „Етноцентризмът надхвърля обикновената ксенофобия, тъй като чуждото се разглежда не само като чуждо и следователно плашещо, но преди всичко като `непълноценно` поради преувеличеното чувство за „ние“ (Wahle 2017, 231).

Дефинитивното контраконцепция на етноцентризма е полицентризмът, който се застъпва за отворено и толерантно отношение към хората от други култури, начини на живот и възгледи. Уважава се уникалността и независимостта на другите култури, а собствените културни ценности и нагласи се осмислят критично в този процес.

етноцентризма

Етноцентризмът се отнася до склонността на дадена група да смята собствената си култура, традиции, ценности и норми за по-висши и „правилни“ в сравнение с други култури и групи. Етноцентризмът може да накара хората да гледат на другите култури като на „чужди“, „екзотични“ или „по-низши“ и да ги обезценяват или дискриминират. Етноцентризмът може да доведе и до предразсъдъци, стереотипи и конфликти между различните групи. Важно е да се отбележи, че етноцентризмът не се основава само на етническа принадлежност, а може да се основава и на други идентификационни признаци като религия, език, пол или сексуална ориентация.

Етноцентризмът е начин на мислене, при който собствената култура, религия или нация се смятат за авторитетни при оценяването и тълкуването на света. Това не означава само да се цени собствената култура, но и да се пренебрегват или отхвърлят другите култури. Етноцентричните хора са склонни да разглеждат собственото си културно наследство като единствената легитимна основа за ценности и норми и съответно да оценяват другите култури. Това може да доведе до изкривено и негативно възприемане на другите култури.

Етноцентризмът може да се прояви на различни нива. На индивидуално ниво етноцентризмът може да доведе до предразсъдъци и дискриминация, например когато дадено лице е отхвърлено или дискриминирано заради културния си произход. На обществено ниво етноцентризмът може да доведе до социално неравенство и расизъм. Той може да допринесе и за разпалване на конфликти между различни култури или нации.

Важно е да се подчертае, че етноцентризмът не е универсална човешка черта, а културна конструкция, която може да варира в различните култури. Културното многообразие и междукултурността са важни елементи за едно отворено и толерантно общество, което насърчава уважението и признаването на различните култури и гледни точки.

Литература

Ahlheim, Klaus (2013): Rechtsextremismus, Ethnozentrismus, politische Bildung. Kritische Beiträge zur Bildungswissenschaft, vol. 8. Hannover: Offizin.

Hagedorn, Jörg et al. (eds.) (2010): Етническа принадлежност, пол, семейство и училище: хетерогенността като образователно предизвикателство. Wiesbaden: VS.

Sumner, William Graham (2007 г.): Folkways. A Study of Mores, Manners, Customs and Morals (Изследване на нравите, обичаите и морала). Преиздание Cosimo Classics. Ню Йорк: Dover Publications.

Вале, Щефан (2017): „Връзки с обществеността“, с: Fremdheitserlebnisse und Helferphantasien unter dem Einfluss von Ehtnozentrismus. 2nd ed. Norderstedt: Books on Demand.