Езикът като ключ към света

Джон Лок пише през 1690 г., че езикът е най-важният „инструмент и обща връзка на обществото“. Езикът може да се сравни с ключ – какво означава това?

Експресивна функция: Езикът ни позволява да обменяме информация, да предаваме емоции, да изразяваме потребности, да установяваме и поддържаме социални отношения (вж. Bühler; Jakobson).

Привлекателна функция: „Думите са и дела.“ (Витгенщайн) Можем да ги използваме, за да призоваваме към действие, да изразяваме мнение и по този начин да вземаме решения (вж. Бюлер; Якобсон). Освен това можем да си сътрудничим и да организираме ежедневието си. И още: езикът ни дава възможност да мислим.

Информативна функция: С езика обясняваме и предаваме знания (вж. Бюлер; Якобсон). Езикът структурира социалния ни живот, дори създава и поддържа йерархии. Езикът служи за самочувствие. Езикът може да помогне на хората в трудни ситуации.

С помощта на езика ние конструираме реалността и разкриваме как виждаме света. Езикът е оръжие – той може да наранява и: да манипулирате хората. Как да се справим с това?

Конфликтите могат да бъдат разрешени по лингвистичен път, ако общуваме метакомуникативно, т.е. говорим за това как говорим помежду си.

Езикът ни помага да изразяваме себе си, да се реализираме, например художествено.

Езикът може да се ползва, защото има и естетическа стойност. Какво е по-забавно, по-общително, по-обединяващо от остроумието, словесната акробатика и езиковата игра?

Езикът може да направи всичко това. Ето защо езикът е ключът към формирането на човешката общност. Това е особено важно в междукултурната комуникация.

В страна, чийто език не говорим, ежедневните ситуации могат да се превърнат в състезание с препятствия. Трудно е да се установи контакт с други хора. Разбира се, в обикновени ежедневни ситуации комуникацията е възможна с ръце и крака. Но щом ситуацията стане сложна, това също е проблематично. Поради тези причини често се обграждаме с хора, които говорят на същия език като нас. Тук езикът се проявява като свързващ елемент, но в същото време той ни отделя от другите. В резултат на това вратите остават затворени за нас – вратите за хората от други култури.

Разпръснати бележки върху феномена език

Представете си, че някой ви хвърли пъзел, съставен от хиляди парчета. Разбира се, никога няма да успеете да уловите всички хиляди парченца по такъв начин, че да се получи правилната картина. Така е и с езика: когато някой ни каже нещо, се случва точно това: към нас лети пъзел от хиляди парчета… Можем да хванем няколко парчета, да вземем няколко и да ги сглобим. Нашият събеседник се чувства по същия начин, когато ни слуша. Затова винаги разбираме само част от това, което казва и има предвид другият човек. Също така е вярно, че винаги можем да бъдем разбрани само частично. Това е метафората на езика като пъзел.

Какво може да направи езикът? Езикът е магьосник, музикант, който озвучава струните в нас. Заглушава струните в нас.

Друга метафора, нека я наречем метафора на монетата на езика: езикът е странна монета, която променя стойността си при употреба. И това е монета, която, когато не се използва, няма никаква стойност. Нека си представим следното: Нека една дума е монета. Давам му стойност 1 и ви го предавам. Ще видите ли 1, когато го държите в ръцете си? Не е задължително. Възможно е да видите 5. Може би сте очаквали от мен 1, но сега получавате 5. Как е възможно това? Вие сами променихте стойността – без мое знание, без моя намеса. Но: Ако ми кажете стойността, мога да ви помогна да я промените отново – мога също така да я превърна в 1 за вас. Но трябва да ми кажете какво виждате. Така се създава магията на диалога…

Метафора за мехурчетата на речта: Цветни и преливащи, като огледало, те стоят и плуват пред нас, когато говорим и слушаме – мехурчетата на речта, а в тях: нашите думи… Какво виждаме? Нашите думи, а ние самите! Другият прозира, средата прозира… и все пак ние виждаме предимно думите си – и себе си! Когато две мехурчета се докоснат, се появява нов образ; думите се преливат една в друга, формите ни се преплитат… появява се нов смисъл. Това е истински диалог. Готови ли сме за това?

Егоцентризмът на езика: защо говорим един на друг? Защото искаме да изразим себе си. Ние не съобщаваме нищо. Ние общуваме със себе си. Ние самите. Езикът няма значение извън социалното взаимодействие/общуването. Смисълът се конституира единствено в социалното взаимодействие, което същевременно е и конструкция.

Тялото на езика: говоренето е телесен процес, процедура, действие… нещо чувствено. Ние го изпитваме физически, когато говорим. Ето защо езикът не може да бъде разбиран само като умствено явление. Дори когато четем тихо, тялото ни е активно. Говоренето, четенето, слушането – това са физически дейности. Умът и тялото не могат да бъдат разделени. Те са заедно, и двамата са винаги активни.

Езикът и речта са интегрирани в сложни контексти на човешкия живот. Няма смисъл да разглеждаме езика изолирано (както често прави философията на езика). Звукът създава музиката. Безсловесност. Думата е откриваща. Няма такова нещо като тишина.

Цитати по темата за езика

Езикът е домът на битието. Хайдегер

Философията е борба срещу омагьосването на нашето разбиране чрез средствата на нашия език. Витгенщайн

Границите на моя език означават граници на моя свят. Витгенщайн

А да си представим език, означава да си представим форма на живот. Витгенщайн

Езикът – източникът на всички недоразумения. Антоан дьо Сент-Екзюпери

Най-човешкото нещо, което притежаваме, е езикът, и то за да можем да говорим. Fontane

Тези, които си противоречат и спорят, понякога трябва да имат предвид, че не всеки език е разбираем за всички. Гьоте

Защото езикът на хората е равен на техния живот. Сенека

Отнасяйте се сериозно към езика си! Ницше

Няма по-голяма илюзия от мнението, че езикът е средство за общуване между хората. Елиас Канети

Нашият език е и нашата история. Grimm

Всеки човек има свой собствен език. Novalis

С всеки нов език, който научавате, придобивате нова душа. Чешка поговорка

Езикът не е, той се случва. Heinz v. Förster

Защото всичко, което хората правят, разпознават, преживяват или знаят, придобива смисъл само дотолкова, доколкото може да бъде изказано. Арендт

Говори, за да те видя. Сократ

Нещо, за което не се говори, изобщо не се е случило. Само словото дава реалност на нещата. Wilde
Вилхелм фон Хумболт за природата на езика

„Езикът, замислен в истинската си същност, е нещо постоянно и временно във всеки един момент. Дори съхраняването му чрез писменост винаги е само непълно, подобно на мумия, което все пак изисква живият рецитал да се търси, за да бъде усетен в процеса. То само по себе си не е работа (ergon), а дейност (energeia). Следователно истинското му определение може да бъде само генетично. Всъщност това е вечно повтарящата се работа на ума, за да направи артикулирания звук способен да изрази мисълта. Пряко и строго погледнато, това е определението за всеки път, когато се говори. […] Разбиването на думи и правила е само мъртва научна дисекция. Наричането на езиците дело на духа е напълно правилен и адекватен израз, защото съществуването на духа като цяло може да се мисли само в дейност и като такава. […] Не по-различно е и с разбирането. Нищо не може да съществува в душата, освен чрез нейната собствена дейност, а разбирането и говоренето са само различни ефекти на една и съща сила на речта. Общата реч никога не може да се сравнява с предаването на вещество. В разбирането, както и в говоренето, същото трябва да се развива от собствената вътрешна сила, а това, което получава, е само хармонично настроеният стимул.“ (Writings on the Philosophy of Language, Works III, Darmstadt 1963, pp. 418 f., 430).

Колко взривоопасна може да бъде употребата на езика, Ернст фон Глазерсфелд описва в следния анекдот: „Накрая бих искал да ви дам един пример, който ясно показва колко важен е неограниченият достъп до идеи. През 1936 г. се провеждат Олимпийските игри в Берлин. Построени са не само стадион и олимпийско село, но и театър. Приятелката, на която гостувах, ме заведе в олимпийското село в деня преди откриването и накрая в театъра. Пред входа все още имаше скеле, а някои мъже работеха по фриза над портала. Приятелят ми обясни, че очевидно са разбрали твърде късно, когато надписът е бил готов, че той не е приемлив за управляващата партия. Надписът всъщност беше „Един народ, един водач, един театър“. Ернст фон Глазерсфелд: Между езиците.

Литература

Бюлер, Карл (1999 г.): Теория на езика. Представителната функция на езика.

Якобсон, Роман (1992): Семиотика.

Лок, Джон (1690 г.): Есе за човешкото разбиране.

Mersch, Dieter (ed.) (1998): Знаци за знаци. Текстове по семиотика от Пиърс до Еко и Дерида.

Витгенщайн, Лудвиг (2003): Философски размисли.

Диалог между Хайнц фон Фоерстер и Бернхард Пьорксен относно диалога: http://www.taz.de/!1085369/

Допълнителна литература за езиковата чувствителност

Isselbächer-Giese, Annette/ Witzmann, Cornelia/ Königs, Charlotte/ Besuch, Natascha (2018): Да станем чувствителни към езика, да преподаваме езикообразуващо – да мислим за преподаването по различен начин. In: Trendel, Georg/ Roß, Joachim (eds.): SINUS.NRW: Насърчаване на разбирането – проектиране на учебни процеси. Преосмисляне на математиката и науката. Мюнстер: Waxmann, 13-31.

Leisen, Josef (2019): Принципи в преподаването на предметите, съобразени с езиковите особености. http://www.sprachsensiblerfachunterricht.de/prinzipien [02.10.2019].

Trendel, Georg/ Roß, Joachim (2018): Въведение. В: ders. (изд.): SINUS.NRW: Насърчаване на разбирането – формиране на процесите на учене. Преосмисляне на математиката и природните науки. Мюнстер: Waxmann, 9-11. https://www.schulentwicklung.nrw.de/sinus/upload/Phase05/Broschuere/SINUS_Gesamt.pdf [02.10.2019].

Woerfel, Till/ Giesau, Marlis (2018). Езиково-чувствително преподаване. Кьолн: Mercator-Institut für Sprachförderung und Deutsch als Zweitsprache (Basiswissen sprachliche Bildung). https://www.mercator-institut-sprachfoerderung.de/de/themenportal/thema/%20sprachsensibler-unterricht/ [04.10.2019].