Диаспора

Терминът „диаспора“ идва от гръцки и означава „разпръсквам“ или „разсейвам“ (вж. Kuhlmann 2014). От една страна, той означава принудителна емиграция на дадена общност от нейната родина, а от друга – разпръскване на тази общност в чужди региони (вж. ibid.).

Емиграцията обикновено е съпроводена от чувство за изкорененост и болезнена раздяла с родината, така че трябва да се спомене и емоционалният аспект (срв. Vetter 2007, 164). Централно място в дефиницията на ситуацията на диаспора заема идентификационното позоваване на географски отдалечена, реална или фиктивна страна на произход и нейната културно-религиозна традиция (срв. Baumann 1999, 252).

Освен това за ситуацията на диаспора е характерен взаимен триъгълник от отношения между страната на произход и нейната култура, страната на пристигане и групата на диаспората. Или групата живее сама за себе си като малцинство в чуждата страна и запазва културните си обичаи, както и собствената си религиозна идентификация (срв. ibid.), или се извършва асимилация, т.е. културните корени се изоставят и възникват въпроси за културната идентичност.

Исторически корени

В исторически план терминът е възникнал в ранния юдаизъм. За пръв път се използва за еврейската диаспора, т.е. за евреите, които живеят извън „обетованата земя“ (Палестина) и Йерусалим. В християнството терминът се използва от XVI в. за обозначаване на протестантски или католически малцинства в общество, различно по вероизповедание. Междувременно терминът се използва и за други групи от диаспората. Сред тях са например гръцката, индийската, кюрдската и ливанската диаспора (вж. Baumann 1999, 252).

Диаспора и изгнание – прилики и разлики

Терминът диаспора често съвпада с термина изгнание (лат. exilium „пребиваване в чужда страна, изгнание“) и понякога се отъждествява с него (срв. Kuhlmann 2014). Тясната семантична, концептуална и историческа връзка не подлежи на съмнение. Въпреки това ясното дефиниционно разграничаване не изглежда много полезно, тъй като двете понятия често се сливат едно с друго. Ето защо разсъжденията върху приликите и разликите изглеждат по-смислени.

Една от разликите е, че терминът изгнание описва по-скоро индивидуални преживявания, отколкото преживявания на общност. Друга разлика е, че хората напускат родината си доброволно. Степента на недоброволност на емиграцията се подчертава повече в изследванията на изгнанието, отколкото в контекста на диаспората (вж. Kuhlmann 2014). Една от най-големите разлики се състои в привързаността към родината. Диаспорите, подобно на изгнаниците, поддържат тесни връзки със страната, в която са се родили. Те продължават да я смятат за свой истински дом и поддържат собствената си културна идентичност. Изгнаниците са склонни да се примирят с новата си родина и се опитват да изградят социални, емоционални и символични връзки с приемащата страна. За изгнаниците приемащата страна често остава временно решение, без да имат желание да пуснат корени. Продължаващата привързаност към страната на произход често е свързана с ангажираност към политиката на страната на произход (вж. Kuhlmann 2014).

Литература

Бауман, Мартин (1999): „Изселници в чужбина“ (Baumann, Martin): Diaspora. In: Auffahrt, Christoph (ed.): Metzler Lexikon Religion: Gegenwart – Alltag – Medien. Щутгарт: Metzler, 251-254.

Kuhlmann, Jenny (2014 г.): Exile, Diaspora and Transmigration. http://www.bpb.de/apuz/192563/exil-diaspora-transmigration?p=all [02.07.2018].

Vetter, D. (2007): Diaspora. In: Khoury, Adel Theodor (ed.): Lexikon religiöser Grundbegriffe – Judentum Christentum Islam. Wiesbaden: Marx, 164-168.