Горещи точки

Терминът hotspot произлиза от английските hot „горещ“ и spot „място“ и по този начин означава гореща точка (вж. https://www.duden.de/rechtschreibung/Hotspot).

Определение

Горещите точки са т.нар. богати точки, които се отнасят до онези места в комуникацията, където по-често възникват специфични за културата проблеми. Те включват поздрави, критики, различни мнения, дефиниции или обяснения (напр. „duzen“ / „siezen“) (вж. Agar 1994, 100).

Богатите точки често се срещат в междукултурната комуникация, но не са непременно обвързани с нея. Това означава, че богатите точки съществуват както в рамките на една култура, така и контрастно при сравнението на две култури. Веднага щом в разговора възникне трудност, могат да се включат богати точки. Това може да бъде както индивидуално поведение, така и културни модели (вж. Херингер 2017, 166). „Богатите точки са богати

– защото предоставят информация за културите,

– защото ни учат да изследваме собствените си очаквания,

– защото могат да бъдат взети под внимание и разгледани по комуникативен начин“ (Heringer 2017, 166).

Характерно за богатите точки е, че трудности възникват не само при пресичането на различни култури, но и при разногласия между носителите на езика. Може да се заключи, че богатите точки са богати на култури, имат много различни компоненти и се възприемат и преживяват по различен начин (вж. Heringer 2017, 166-167).

Как може да бъде разбрана по-добре една богата точка?

Според Агар австрийският термин Schmäh сам по себе си е Богата точка, тъй като културата и историята са дълбоко вградени в тази дума. „Богатите точки сигнализират къде се намира езиковокултурното действие“ (Agar 1994, 106). Агар сравнява богатата точка с камък за препъване, върху който някой пада. Богата точка възниква, когато възникват проблеми с общуването и разбирането и познаването на културния фон е недостатъчно. Ако се подозира богата точка, трябва да се проучат различията спрямо собствената култура. Съответно трябва да се направят връзки между богатата точка и светогледите. Това би могло да доведе до по-задълбочено разбиране на богатите точки (вж. Херингер 2017, 168-169).

Каква е разликата между богатите точки и горещите точки?

Херингер разбира горещите точки като богати точки, чието значение е обобщено. По дидактически причини се идентифицират и изброяват общи горещи точки в междукултурната комуникация. Такива горещи точки обикновено се извеждат от опита (вж. Херингер 2017, 169). Следователно горещите точки са културноспецифични ситуации, в които възникват недоразумения, като например ситуации от ежедневието: поздрав, казване на да/не, подаръци, език на тялото, мълчание, извинение и др. Това е обяснено по-подробно по-долу. За разлика от тях богатите точки, както в примера с Schmäh, трябва да се разбират като отношение към живота, както и като обща нагласа за възприемане на живота и нещата.

Примери

Изборът на Du или Sie в немския език или американската дата са примери за горещи точки. Освен това австрийският или виенският Schmäh също е един от тях. Трябва да се отбележи, че има различия в мненията при обяснението на тази дума. По принцип обаче под този термин се разбира начин на живот, основан на иронията (вж. Heringer 2017, 166-167). Освен това поздравът също се причислява към горещите точки. Тук поздравите се изпълняват езиково, физически и жестикулационно по различен начин в зависимост от езика и културата. Например американският How do you do? или ¿Qué tal? на испански език не изисква директен отговор. Освен това съществуват и различни навици при телефонните разговори. Докато в Германия обаждащият се казва името си, в много други страни отговорът е само „да“. Освен езиковата част, физическата част също се различава в различните страни. Например в Австрия е задължително ръкостискането. От друга страна, в ислямската култура мъжът никога не подава ръка на жена (вж. Heringer 2017, 169). Освен това формите на обръщение също са причина за междукултурни недоразумения. Освен това личните въпроси могат да предизвикат голямо объркване в различните култури, напр. в Индонезия (вж. Heringer 2017, 170 и сл.). Друг пример са поканите. Например, ако партито се провежда в 8 часа, на германеца трябва да се каже точно 8 часа, на испанеца – 7,40 часа и т.н. (срв. Heringer 2017, 172).

Освен това езиковият проблем е типичен пример за горещи точки. Възниква въпросът на какъв език трябва да говорят партньорите, които произхождат от различни езикови култури, и т.н. (вж. Heringer 2017, 172). Освен това съгласието и отхвърлянето се осъзнават по различен начин в различните култури. Те се изразяват и чрез различни жестове. В Китай например чаша, която е напълно изпита, е знак, че домакинът не долива постоянно чашите (вж. Heringer 2017, 174). Освен това навиците за слушане показват значителни различия в културите, например мълчаливото слушане се смята за учтиво в Полша. Освен това религията се счита за гореща точка. Освен това с критиката, комплиментите и хумора трябва да се борави внимателно, тъй като те се възприемат по различен начин в различните култури (срв. Heringer 2017, 175-177).

Литература

Агар, Майкъл (1994 г.): Междукултурната рамка. In: International Journal of Intercultural Relations 18 (Международно списание за междукултурни отношения).

Dudenverlag: https://www.duden.de/rechtschreibung/Hotspot [29.08.2019].

Херингер, Ханс Юрген (2017 г.): Heringer, Hans Jürgen (2017): Междукултурна комуникация. Основи и концепции. 5th ed. Тюбинген: Francke.

Rössler, Andrea (2008): Успешно усвояване на лексиката в часовете по испански език. In: Lüning, Marita/ Rössler, Andrea/ Sommerfeldt, Kathrin/ Strickstrack-García, Roswitha/ Vences, Ursula/ Wlasak-Feik, Christine (eds.): Prinzipien und Methoden des Spanischunterrichts. Преподаването на испански език като чужд език. Seelze: Friedrich, 20-25.